автор: gorski

Видях ловец сред зноя – дълго той се скита;
застанал край потока, уморил се вече,
огледа се, въздъхна и на глас изрече:
“Аз искам да я видя, да я зърна скрито,

преди да съм напуснал роден край навеки.”
В миг литва край реката – в дрехи на Диана –
ездачка млада и обръща се засмяна:
навярно язди спътник в същите пътеки.

Ловецът трепна, скри се гузно в храсталака,
усмихна се горчиво, смръщи се, застина,
напълни разтреперан пушката, зачака,

назад отстъпи, спря, откъсна детелина...
Видя вихрушка – идва! – пушката изтрака.
Прицели се в прахта – но никой не премина.