автор: kali

Вървим със завързани очи
в безхаберието на битието си
отворили уста за глътка въздух,
а вместо това- юмрук в зъбите!
Хаотичните дестинации на времето,
което някога бе линейно,
а сега - просто протяжно...
Сълзите не струват пукната пара,
защото юздите ни са страшно обтегнати.
Пуснати на арената с черни бикове
тичаме със завързани очи.
Накъде?...