автор: speechless

-Ела по –близо. Ела, де… Аз съм тук , не се страхувай..не може да изпуснеш тази гледка…
И тя тръгна, идваше към мен и се усмихваше с онази палава усмивка- „Да ,бате…ти си там и ще ме пазиш”, над големите си слънчеви очила зад които знаех , че са най-красивите сиви очи, едновременно ледени и изгарящи…
в които се бореха игриви пламъчета и чакаха ледени откоси. Подскачаше лекичко към мен и дребното и потъмняло от юлското слънце тяло, облечено със сладки къси панталонки и изрязано потниче, ме караше да си спомня как прекарвахме последните две нощи в малката квартирка в това малко, пусто, морско селце.
Да, нощите си ги биваше. Да му се неначудиш на това момиче-никога няма да му дадеш 19-те й години…няма насищане все говори и говори, а пък като спре –аха и да си отвори сладката устичка и пак да проговори… Не се уморява малката… само целувките ми могат да я накарат да замлъкне за малко…а докато се целуваме виждам в очичките й как пак иска да каже нещо…и аз се амбицирам, казвам си…”Ще те накарам да замълчиш за малко..даааа” и целувката ми продължава, дълга ,страстна, мокра… целувам я докато не видя, че започва да се отпуска и да притвавря очичките си…. Тогава знам, че няма да говори, и да…знам какво следва… следва нещото ,което прави също толкова невероятно, както и говоренето. Страстта извира от нея и ме изгаря…опиянява…и омаломощава…кара ме да забравя кой съм, къде съм…. И да я искам завинаги!!! И когато и двамата издъхнем тихичко на леглото..когато едва си поемаме въздух , тя се сгушва до мен , а главичката й е на гърдите ми..тогава знам, че сладкото й чуруликане е второто най-хубаво нещо в това сладко създание…естествено първото е това, че си принадлежим.
Целувка по бузата ме откъсна от мислите ми. Малката беше до мен. Гушнах я и застанах зад нея. Брадичката ми опираше в косата й, вързана на конска опашка, а ръцете ми обвиваха сладката й, момичешка гръд. Тя сложи ръцете си върху моите и извърна главичката си към мен…”Ей… виждаш ли онзи там, виж как се гмурка…” изчурулика тя…” Искам сладолед, хайде да се снимаме и да се връщаме в селото”…целуна ме отново … И го направихме..снимахме се на фона на синьото море и гмуркащия се в далечината…прегърнах я и отидохме за сладолед…Какво пък, лято е… ще си ядем сладолед колкото си искаме… вавното е малката да ми с е усмихва… и да ме обича…а пък аз , ще я направя щастлива..защото си принадлежим…Да, така си беше…