автор: jelyaznovski

ЗАЕМ
Едната близначка вика пред вратата.
Отвътре на кучешки по нея вика Зого. Излизам.
- Какво има?
- Мама ме прати за 1 лев до пенсията.
Близначката е 40-годишна, но щом е пратена от майка й.
- Ще ти дам…
Влизам. Не намирам един лев. Нося двулевка.
- Ето вземи.
- Аз съмв Ванка – казва близначката. – Мен ще дириш за парите.
- Добре, лесна работа.
Лесна, лесна, ама аз така и не ги различавам. Още щом си обърне гърба Ванка, и забравям коя е. Макар че в случая няма никакво значение. Знам, че няма да ми върнат парите. Един и два лева не са пари, с които можеш да си свършиш работа. Затова се и забравят. Затова и не се връщат.
Всъщност, защо тая Ванка ми поиска заем?
Абе изобщо няма да се задълбочавам в тия глупости. По-добре така да изкара два лева, легитимно, както се казва сега, вместо да ги открадне. Не е ли така. Пък аз на нейните пари ли да бера дерт какво ще ги прави…
- Нали така, Зого?
- Бав, бав...