автор: jelyaznovski

Д О З И Р О В К А


Малък Мишо има пиле и пате. Докато направим кокошарник, животинките обитават един зеленчуков кафез. Тясно им е на горките и им става все по-тясно, защото бързо растат. Само за Малък Мишо е добре – пилето и патето трябва да се пущат от кафеза, да се разхождат, а това означава мачкане, стискане, гонитби и писъци.
От всички тия моменти в живота много се интересува и Зого. Той обикаля кафеза, слага лапи върху му, пролайва и се облизва.
- Иска да ги яде! – плаши се Малък Мишо.- Защо бе, дядо, нали кучетата пазят от лисицата…
- Да бе, Мишо. И аз не знам защо. По-добре да затваряме Зого, като пасеш пилето и патето. Или трябва да го дресираш…
Така и направихме. Затваряме кучето, а Малък Мишо изважда животинките на ливадата. Докато бяха съвсем малки, ги пасеше с една сламка, сега и пръчка не му е достатъчна.
Днес обаче Малък Мишо е решил да мине на по-висш етап. Застанал е пред кафеза, а редом с него се облизва Зого. Малък Мишо отхлупва дървеното сандъче и казва на кучето.
- Ела сега. Помириши ги. И стига ти толкова…