автор: Dimi

Юли е намазал с лепило
девственият пръстен на паяжината
да улови сенките на онова,
което винаги убягва.

Август обагря с кръвта си
нашествието на медузи, усойници, фурии,
за да запази свежи
цветовете на дъгата.

Септември отваря гърло
да присвои малките съзвездия
на големите гроздове,
смесили всичко необуздано.

Октомври е млада вдовица,
цъфнала под бдителния поглед
на десетия бодигард,
дали ще устоят на изкушението?

Ноември връзва тетива под дреха,
когато минава през цепнатината
във времето да покори
любимото момиче на всички времена.

Декември е заместник на царете,
от край до край
редува белите войници
и всява студ с образ на богиня.

Януари е онази древна Веста,
обгърнала дома с ръце от огън,
но само да остави нещо свое,
което срамежливо ще я вика.

Февруари, доста стар и оскърбен,
някак си правдиво ме усмихва,
започне ли с бастуна да говори
и всичко е магьосническа формула.

Март, ах, март е в родилни болки,
бликат водите й, излезли от коритото,
опъват се жилите като на първескиня
и, преди да я обвинят, е непорочна.

Докато април е дързък шут,
опива ме с прокисналото вино
и ми създава двойник,
но аз зная кой от двама ни говори.

А май и с тридесет и пет да е – не стига,
и има всичко, за да е обичан,
но пак вещерското вретено
ще го приспи до следващия кръг.

Юни е име на танц,
различен като стъпки в сенокоса,
без дрехи все по-влюбен и горещ,
че трябва само дъжд да го опомни.

Става млякото вино, а виното мляко
в радиус от няколко слънцестоения,
идват бавно, но никога не закъсняват
но чия е последната дума?