Алиса знае къде е ключът от вратата
на времето разпиляно
Гъсеници невинни
и котараци многознайници
в главата ми плуват
и с безбрежно стопено съзнание
не полудявам,
а ставам по- истинска
Алиса храни очите си с балони шестонни
и неподозирана, наркотизирана полужалост,
в ръцете ми подскача, висока колкото
бонбонче без криле
и не спира да кима
на всяко минаващо дете
Мислиш ли, че можеш да залезеш
над света като щъркел, зимата отнесъл?
Питай Алиса
Само тя знае