Днес не ми е ден. Не ми е вечер и не ми е,
жал за всички, мънички звезди,
които утрото на две разцепи. Не! Убий ме,
не ме е жал, не ми се спи дори.
Сега съм пак, като преди - без дрипи.
Звездите, жалки ме поглеждат посред нощ.
Не спя. Кръвта ми, кипва по следите,
Крещи във вените, крещи за помощ.
От двете истини, аз пак избирам трета,
препъвам се във свойте многоточия.
Вярата ми нечовешки силна, вяра клета,
а силата ми, на катана острие наточено.