автор: nikolai4o

Аз съм мисъл на самотен циник.
Виждам дупки, чак сред звездите.
Черни, по женски себични, без лик.
Измамни. Лесно поглъщащи близките.

А звездите - поети изгубени.
Светят до време, падат гаснат.
Но светят в света на заблудите
Но гаснат, това е ужасно.

Дупка съм, на някаква урва.
От пролуката виждам звездите и лудите.
Какви звезди, Бога ми, чудо!
Две звезди и едно само пълнолуние.