На връщане пътят изглежда по-кратък.
Само времето се точи болезнено бавно.
Всяка минута се опъва като тетива на лък
и се разтяга, разтяга...
Сякаш моментът в който ще се видим,
ще се прегърнем и ще застинем така,
без да можем да кажем и дума,
а ще усещаме само сърцата си
е току на хоризонта, но вперил поглед
натам виждаш колко си далеч...
Пътят към дома винаги е кратък, моя любов!
Защото усещането за този миг,
блена по него, почти физическата нужда да
протегнеш ръката си и да помилваш любимото лице
карат времето да изглежда безкрайно...
Кратък е пътят към дома, любов моя!
Защото аз съм там – точно в неговия край!