автор: smile

Не ми дърпай чорапите.
Не искам ранно събуждане.
Та всеки сляп е, докато може
и все късно проглежда.
За какво ми е блестящото слънце,
което изгаря, влудява?
Предпочитам да диря
лъжовна утеха в съня.
Шамара на утрото -
остави го за после,
когато късно ще бъде.
Така и поука ще имам.
Иначе кой ти я дава отрано?
Слепотата дарява ми
очи за красивото.
И макар светът да е
привидно единствен,
в него има и други,
по-големи и живи,
пълни с чувства, не с материя.
Върви си!
Не искам ранно събуждане.
Знам си поуката -
светът е едничък, нали?
Не ми отговаряй.
Нека късно прогледна.