Любов разсипва
с длани шумолящи
сърцето на тревата,
поникнала на ръба на времето
и зазижда в пламък
влюбените пръсти,
с които до кръв
разцепваш луната
и после зъзнещ,
бос
пред лицето на света,
ококорено и безразлично,
се вграждаш в душата ми
посиняла