автор: yova

Дъждът е виновен,
че пред тебе вървя.
Ти си мислиш-върховен,
аз си мисля, че е бял.

Походката ми даже
някак се промени.
Аз ставам важна,
ти ставаш катил.

Надребняваш въпроса,
сякаш ръсиш трохи.
Изстрелвам откоси,
параболично боли.

По мъжки те нося
през тази бяла река.
Нали все съм боса,
забрави ли...дъжд валя.