автор: sradev

3-4-или 5 версия
и нищо не е окончателно

По един не съвсем приятен повод се сетих, че всеки дом си има мазе. И понеже познавам много домове, още повече мазета, и трудно за припомняне количество хора, то започнах под същото заглавие да разказвам истории. Но казаното си е клюка, а написаното - донос, та за това в тази версия дома на мазето ще си остане анонимен.

Ето няколко бучки въглища. Отдавна няма я печката. Никого няма да огреят сега. Кога ли са били спестени, кой ли гост е зъзнел?

Ето и промишлена шпула вълна - половин килограм. За пуловер я е бивало. Ама вълната само за овцата е пуловер - за човека трябва да се оплете. А ръцете къде са били? Очевидно са посягали за друга шпула.

Ето тетрадка, чиста, бели листове. И един молив в нея - химически. От влагата е оставил една голяма точка на всички страници. А стиховете е нямало кой да напише.

Ето в тъмното кьоше сянка на крадец. Какво ли пък от това мазе ще вземе? Прокисналият се буркан от някогашен компот? Остатъка от нечетената книга, с която е запушен буркана? Не, само страха си. А сянката ще остане да плаши стопанина.

В другият ъгъл се спотайва Радиото. Прегракнало от приказване на едно и също. Сега си почива, а казанчето на тоалетната изпълнява задълженията му.

Все по-често влиза стопанина в мазето. Дълго оглежда скъпоценностите, прибира някоя капка злоба от стената и пак внимателно заключва мазето.