 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.46
Оценки: 30
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Когато напиването до безпаметност е задължително..." | Вход | 31 коментара (76 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 07.06.2009 @ 19:10:47
(Профил | Изпрати бележка) | | То се е видяло)))) План В))) Никаква минерална вода))))) |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.06.2009 @ 19:50:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ококорих се с изненадана усмивка...
:)
Аз да кажа – план Б е яко опасен. С непредсказуемостта си. И не е шега. Със сериозни неща не се юркам. Добрата новина е, че никой не ни изтрайва. Лошата е същата, обаче.
Послеслов: Обектът на тази творба скоро ме просветли, че обожавал лудостите ми. Всичките. Значи има място за нас под слънцето. Светло място, имам предвид.
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Silver Wolfess на 24.07.2008 @ 20:36:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Ревнив майчин стих. :-)))))))))))))))))) Познато ми е. Двама имам.
Три точки – три тирета – три точки.
Сега едва ли ще обърне внимание на този код, но вярвам, че ги носят в себе си. |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.07.2008 @ 22:35:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Все още не ми е давал поводи за ревности, Сребърна. Аз така, за презастраховане (и постно сравнение). Щото не знае какво чудовище безподобно съм (спрямо него не бих, вярвам си!). Макар че не би разбрал, докато (ако) не почувства сам за себе си. То пък великата ‘хвалба’, но нали държа откровена да го раздавам...
:)
Живи да са ти!
И не, едва ли ще обърне внимание. Хората приемаме за даденост хубавото, когато го имаме. Едва когато стане обратното, нали...
В случая такава заплаха не стои на въпрос.
|
]
Re: Оттатък.
от regulus на 24.07.2008 @ 20:47:35
(Профил | Изпрати бележка) | Е, че кой сериозен мъж на такава възраст обича поезия, лиготии някакви? :))) (И аз трябваше да стъпя с единия крак оттатък, че мааалко поне да взема да я понасям! :) )
Затова се дават кодовете - да се ползват при нужда! Изваждаш, чупиш печата и четеш оказания! :) Като му дойде времето обаче!..
П.! |
Re: Оттатък.
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.07.2008 @ 22:41:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ясно... Повредил си се! Че ти и личи, пусто да остане! Ама ти си го знаеш, какво да ти опявам...
:)
Точно така. Дават се. Като как беше... Ти си бил в казарма, подскажи – Личен и Неприкосновен Запас май, импровизирам по памет. При екстремна и животоспасяваща нужда. През останалото време има друга храна...
Ох, кой ли го е измислил това с времето! Само да ми падне в ръчичките, вратлето му ще извия, косъмче по косъмче ще го оскубя, зъбките му ще счупя! Схвана идеята, де...
:)
Приветливо да ти е!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от roza1 на 24.07.2008 @ 21:08:20
(Профил | Изпрати бележка) | Знам, че не обичаш поезия. Знам.
И това не е стих.
Това е майчина молитва,
която ме кара да мисля, че всики пораснали момчета са еднакви:)
Поздрави! |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.07.2008 @ 22:46:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Убий ме, ако знам какво е, Ани. Но щом ти така го дефинираш, мога само да ти благодаря!
И какви точни мисли изказваш... Единствено играчките им променяли мащабите си май. Така казват, а на нас какво остава, освен усмихнато да се съгласим...
:)
Радваш ме с присъствието си!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Ufff на 24.07.2008 @ 21:43:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Синът, който скоро ще замине по широкия свят. Не знам дали ще се осмелиш да пъхнеш листчето с поезия между вещите му, но знам, че това достойно момче ще оправдае обичта и майчиното доверие по всички пространства на земята. Лек да е пътят му, майчината ласка ще го следва навсякъде. (И да не си посмяла да плачеш по телефона, когато ти звъни!) |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.07.2008 @ 22:49:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Аз съм ужасно, ужасно, ужасно дръзко копеле, Уфелия. Ще се осмеля. Правила съм, правя го и ще го правя с всички, на които държа (и обичам). Защото единствено с тях имам основание (и причини) да си го позволя.
С други е огромно изключение и причините са изключително основателни...
Кой, аз да плача? Аз? Какво беше това плач?
:)
Безкрайно, безкрайно трогната от дефиницията, която му даде!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Ufff на 24.07.2008 @ 23:44:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма да плачеш, правилно! (На пък като нищо ще разревеш мен). |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 06:39:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Искреност да искаш от мен, та чак глава ще те заболи...
:)
Съгласих се! Това познание е колосална рядкост. Твърдя, че знам какво е нужно за опознаването, за да се достигне и самото познание.
Твърдя още, че се познавам в доста сериозна дълбочина. Боя се, че и цената за придобиването му беше колосално висока, но да не изпадам в драматични колумбийски обяснения.
Их, все забравям да поздравя индиректно от теб Кинка Константинова, когато наминавам през Бъкстон. Помня, преди години стана реч за тази наша обща пресечена точка. И продължавам да ти завиждам в бяло за Япония...
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Caniko (sunnias@yahoo.com) на 25.07.2008 @ 08:14:35
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ |
Благодария за отговора!
Реагирах спонтанно.
И аз имам двама сина.
Моето дълбоко убеждение е, че нито те нито аз бихме могли да проникнем в микрокосмоса на душите ни. Всеки е уникален и безкраен в дълбочина.
Ще ти доверия нещо.
С Кинка живеем в един блок.
Ще й се обадя и ще я поздравя специално.
Що се отнася до Япония, тя е в сърцето ми.
А лично на теб пожелавам:
Много светлина по пътя ти! |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 09:20:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не, не, ти си права за убеждението! И аз така, спонтанно отговорих. И искрено.
Усмихна ме... С Кинка съм живяла (в някакъв смисъл и сега живея) на един етаж. Скоро получих последната й книга. Тогава поздрави и майка ми, моля!
:)
Сърдечни благодарности за светлината!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от templier на 24.07.2008 @ 22:23:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Знаеш ли, може да звучи парадоксално, но ти пожелавам да не ти се обажда често. Защото всеки търси мама, когато единственото, за което се сеща, са трите точки с трите тирета. И напиването е задължително, да. После три точки три тирета три точки и пристига поезията... |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 07:04:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не, не звучиш парадоксално... Безусловно заставам зад теб!
А, той е пич! По-скоро аз, пиклата си с пикла, трябва да се бия през ръцете...
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от templier на 24.07.2008 @ 22:23:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Знаеш ли, може да звучи парадоксално, но ти пожелавам да не ти се обажда често. Защото всеки търси мама, когато единственото, за което се сеща, са трите точки с трите тирета. И напиването е задължително, да. После три точки три тирета три точки и пристига поезията... |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 07:11:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | За втората част на ‘тоста’ ти оставих хусарския такъв, който ще вдигнем двете с теб по повод повода. Нали знаеш нивото на ръката? Господа офицеры, вся пиющая и непиющая сволоч...
:)
Относно продължението историята мълчи! Най-много онази издайница, поезията, да ни издъни...
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от voda на 24.07.2008 @ 22:27:04
(Профил | Изпрати бележка) | Преживяно и силно изречвно.
Както само една майка може...
Поздравления, Рейни! |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 07:47:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Философстването над подобна реплика би било признак единствено на чалгаджийски вкус...
Благодарности, ‘адаш’!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от vrabets на 24.07.2008 @ 22:39:21
(Профил | Изпрати бележка) | ... не знам дали наистина не обича поезия, а после тайничко (даже от себе си) все пак чете ... но "майка да имаш, майка да не си" казваше баба ми...
Пожелавам ти да ти е яка душата и здрав да е Той!
Стискам ти ръката! |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 07:57:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Наистина не обича... И защото ненавиждам насилието в червата си, не му я натрапвам. Той сам трябва да дефинира потребностите на душата си, когато... Моята е на разположение. Такова ми е веруюто в живота. За хората в живота ми.
Оооо, обожавам бъбренето със старите хора, Сивопереста! Такава чистота струи от тях, не само мъдрост... Пред думите на баба ти мога само да се поклоня.
Ей, че ме зарадва с тази ръка! Махаме всички бижута и го правим – по възможно най-безкомпромисния начин.
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Den i nosht на 24.07.2008 @ 22:54:43
(Профил | Изпрати бележка) | Просто един код –
за вътрешно завръщане...
...........................................
майчица!:) |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 24.07.2008 @ 22:58:50
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Не обича поезия, макар че той самият е поезия... Божествена поезия!
Да отхвърлиш и едновременно задържиш любовта на тези любими мъже е толкова нелесно... Невъзможно е, мисля, да узнаят това, което ние знаем и мисля, че и ти знаеш. Но кодовете за вътрешно завръщане ще знаят със сигурност!:)
Неизбежносъпричастен поздрав, Дъждовита!:) |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 09:49:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Как, ама как обичам да ме разбират без думи хората, с които ме свързва един и същ език...
Неизбежнимълчаливоразциврени благодарности, Индиана!
:)
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 09:53:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Знаеш ли, веднъж изчислявах колко изпита съм държала (и взимала). Когато стигнах цифрата 120, спрях и не продължих повече, щото се ужасих...
:)
И тогава умишлено подминах проверки на знанията като този, за който ти говориш, защото като знам колко пъти безогледно са ме късали разни ‘професори’, доста сериозно биха ми се разклатили устоите и увереността, че ще докопам жизненонеобходимата ми в контекста диплома, независимо от безсънните нощи четене до безпаметност...
Благодаря ти за вярата!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от nadya на 25.07.2008 @ 07:53:00
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Хъммм...и при мен е така, но ти пъхни листчето, сигурна съм, че ще го прочете. :))
Поздрави, Рейни!:) |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 10:09:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | А, сигурна работа, че ще му го пъхна! Навре ли ми се някоя муха в главата, излиза единствено барабар със самата глава...
:)
Усмихнато да ти е, Надита! Ти разбираш от някои работи, знам.
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Marta на 25.07.2008 @ 08:33:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Последния текст, който четох снощи и първия за днес, това си е напиване! Вярно е, че много малко хора четат поезия, в ежедневието си често се сблъсквам с присмех и неразбиране, отворя ли дума за поезия. Затова съм се отказала да говоря за заниманието си извън средата, която би ме разбрала. Това пък ни превръща донякъде в тайно общество. Луди някакви ;)))
Според статистиките само осем процента от всички изобщо четящи нещо си хора се интересуват от поезия, което пък противоречи на личните ми наблюдения, че поне десет процента от хората пишат, тъй като при проста сметка излиза, че поне два процента от пишещите, не четат ;))) Това беше вместо вица за отвличане на вниманието.
А текстът е специален, да :),тупкането го изпълва и оживява! Само да са ни живи и здрави! Където и да ги прати съдбата. Убеждавам се, че няма по-важно, те се явяват поезията с плът, която сме създали. Венеца. |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 10:17:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Мартичка, в математиката има едно понятие, което непонятно защо, много харесвам от дете – нарича се Необходимо и Достатъчно Условие (НДУ). Ако имаш нужда от пояснения в терминологията, свиркай. Дори съм го използвала неведнъж в поезията си... Както правилно отбеляза, луда работа!
:)
Та си мисля... Този венец не е Достатъчно условие, ако държим на пълноценността на собствената си (и на ‘венеца’!) личност, но че е Необходимо – живота си залагам за това. Това като лирическо отклонение...
След думите ти трябва да стои само една дума – Амин!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от kalioppa на 25.07.2008 @ 09:14:04
(Профил | Изпрати бележка) | Позната ми е тази история.
И моя син обича да се прави на лошо момче и мачо,
но скоро след като го изпратих в Англия намерих
няколко листа с афоризми, цитати от книги, които
е чел и.......един мой стих посветен на другия ми син,
който е от 6г. в Испания.
Така, че под твърдата им обвивка ги топли майчиния
генетичен код, в това съм убедена. |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 11:26:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Чак до ‘лошо момче’ и ‘мачо’ при мен нещата не са стигали определено, щото в дълбочина наистина не ме познава (боя се, че вече и аз него, само на интуиция карам), но знае емоционалното ми характерче – още му държи влага какво тръшкане падна, когато ми забрави Рождения ден. Акъла му се взе, горкия...
:)
Шегувам се определено. Има сериозна истина в думите ти и прекрасно те разбирам! Надявам се и дълбоко вярвам, че е така – за кода. И най-вече за добрата му половина...
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от dimension на 25.07.2008 @ 09:23:39
(Профил | Изпрати бележка) | Днес морето, зная,
ще се вдигне,
ще залее бреговете
с прилива - сълзата моя...
Днес кресливи ще се
лутат чайките
със провесени криле
и гладни
/тъжните храна не търсят/...
Днес самотни кораби
ще акустират,
там, в отхапаните брегове,
все така препълнени
с бездомия...
Днес навярно
нищо няма
да се случи.
Времето не ражда
катаклизми
/слава Богу/
от поредната ми болка...
Чакам те наесен
пак при мама,
обич моя...
24.04.2008
..........
По памет импровизирам мой стих, написан за голямата ми дъщеря, при поредната ни раздяла. Сметнах го за много личен и не го поместих.
Но сега го пиша на теб.
Господ не даде да имам син. Господ ме благослови с две дъщери. Казват, отношенията майка-син са особено нещо. Аз не знам...
Не обичал поезия...
Ами, супер!
Имала съм любим, който обичаше, подаряваше ми стихове, стихосбирки...
И нищо добро не излезе от това.
Когато напиването до безпаметност е задължително, разбираме нашите майки.
Ти ме разлюля, Дъждовита, в това утро, и предизвика вълна на объркано откровение.
Но ти знаеш.
Стискам ти ръка! |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 11:34:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще ми позволиш ли единствено да ти благодаря, моля те?
Искаше ми се да кажа това-онова в отговор на думите ти, но нещо ми попресъхна устата...
Живи да са ти!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 11:36:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така ме изкефи, Славяне! Абсолютно задължително, да. Има такива случаи.
Един от тях е, когато ни чупят усмивката, но този точно има друг нюанс...
Бутилка от мен имаш, каквато ти е на сърце!
|
]
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 25.07.2008 @ 11:08:04
(Профил | Изпрати бележка) | Веднъж написах на сина си едно дълго писмо... което, естествено, скъсах и не му оставих. Защото Някой ми пошушна в мислите, че не бива да отнемам уроците, които животът му дава...
И до днес едвам се удържам, да не съм му "на всяка манджа похлупак"
Въпреки че тук дълбочината на твоята безпаметност е.... много, много надълбоко.... Остави всичко на течението и на вятъра! Те знаят кого докъде да закарат!
Прекрасен стих, Рейнич!
{} |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 25.07.2008 @ 16:14:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Поусмихна ме...
Перфектно те разбирам, но при нас правилото ‘на всяка манджа похлупак’ не важи. Така съм устроена, така и той се е научил. И когато се намеся (много рядко!), определено бивам изслушвана, защото нещата са се спекли сериозно.
Не само съм оставила, Жени, но и подухвам в моменти на безветрие.
Искрено разчитам на познанието на пустите течения. То мукавеното корабче яко се мокри до трюма понякога, ама на, издържа...
И ти вярвам!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Jiva на 25.07.2008 @ 11:52:28
(Профил | Изпрати бележка) | не, не е стих...не само толкова...мантра, себеразголване, прорицание, подкрепа...на ставащия мъж по мъжки и със съкровението на това, което той никога няма да си признае, но винаги ще знае, за да е сигурен, че пътят му е благословен...
аз съм късметлийка да познавам и адресата, и адресанта, за да знам, че посланието не е просто жест, а е взаимна обреченост - на обичане и свобода (което е едно и също). сигнализацията е само кодът на означаването "тук", където и да е това в днешния свят без граници - какъвто е и светът на сърцето, получило ритъм от друго сърце...
и всички думи тук са само заглушители на сълзите от радост от чудото на оставането ни...
нека му е! ти знаеш...той също... |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от theheart_ofthefire на 26.07.2008 @ 13:49:39
(Профил | Изпрати бележка) | ей , просълзи ме ...
... |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от regina на 29.07.2008 @ 17:06:14
(Профил | Изпрати бележка) | | и Господ да го пази! |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 04.08.2008 @ 09:22:35
(Профил | Изпрати бележка) | "Ако понякога ти дотежи
остави дъжда да вали
и моля те, вярвай ми ти -
под капките има звезди..."
Това е едно стихче от сина ми за мен...
И си мисля - колко много научаваме и ние от тях...
Да ти е жив и здрав, Рейни, и много да те радва!
Лека и спорна седмица! :) |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 04.08.2008 @ 10:23:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Това с научаването – сигурна работа, Ида! Не знам дали е за добро, но той е в пъти по-разумен и земен от мен, но по отношение на полет към високото (и не само) определено има какво да му дам (и му давам) в замяна...
И още... В едно съм дълбоко убедена и то е, че се справих с най-сложното в един живот (каквото и да значи за всеки тази категория) и не се провалих. Останалото е живот... И това, което ти казваш.
Благодаря ти!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 28.09.2008 @ 10:58:21
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че връзката майка-син е също така дълбоко неизучена, както връзката майка-дъщеря, защото става дума за такъв прастар инстинкт, че... Този инстинкт ни дава сили и понякога точно стремежът да се справим, да не се провалим, да подкрепим децата си в труден момент ни помага да преодолеем препятствия, които не сме си мислили, че можем. И в крайна сметка способства собственото ни израстване, не мислиш ли?
Лек и приятен почивен ден :) |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 28.09.2008 @ 12:04:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не само дълбоко мисля така, а и е дълбоко преживяно на практика.
:)
И далеч не касае само децата, мисля! Например, когато и те отровят, и те разстрелят, щото първото им е малко, че и те оставят като куче, без да те погребат, а ти все пак го преодолееш, че и запазиш светлото, друга дума освен израстване аз не знам. И този уникум също е неизучен... Изобщо хората сме уникуми. Кой за кого е такъв е друга история, разбира се.
А инстинкта, за който говориш, е повече от уникален! Както и някои други инстинкти. Не случайно този, за самосъхранението, като водещото ни начало, е отдавна развенчан като мит...
Благодаря ти, пазителко на цветя!
:)
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 05.08.2008 @ 07:39:21
(Профил | Изпрати бележка) | Хубав стих.
Не знам защо, но самоубийствени ревности веднага в главата ми звучат като самоубийствени реалности.
Може да значи нещо. Може да е и от жегата... |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.08.2008 @ 08:01:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Слънчасал си, ясно...
:)
Ревностите са изключително реални усещания, а не имагинерни, уверявам те. Завиждам в бяло на хората, които са оперирани от тях. При мен има ли чувства, познай... Става страшно. Не казвам, че е хубаво, въпрос на същност.
Това, което съм постигнала с волята си, е да бъдат на самоубийствено ниво, а не да убиват. И съм категорична. Така е правилно. Друга история е, че не допускам да се стигне дотам, усетя ли, че могат да ме наранят и не ме пазят. Късам въжето веднага. И така е правилно. Според мен.
Мислите винаги значат нещо, дори и да не осъзнаваме причините...
Благодаря ти, Док!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от dumite (malisia@mail.bg) на 06.08.2008 @ 21:16:22
(Профил | Изпрати бележка) | А знаеш ли след теб колко детелини ще има върху пѝстата,
прорастнали, пробили във асфалта?
Не знаеш. Но аз знам.
Добре е синовете ни да знаят кои сме ние, така ще ни разберат.
Поздрави! |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 06.08.2008 @ 21:35:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Разбирането е ужасно, ужасно, ужасно трудна история. И разголване. И иска цяла вечност време. Непреривно. Желана вечност
Да те разберат е нужно да влязат в кожата ти, в кръвта ти, в мислите ти, в мозъка ти.
И да го искат!
Мисля, че такава тежест не е редно да им стоварваме.
Да, трябва да знаят кои сме. И мисля, че е достатъчно да ни приемат такива, каквито сме.
И да ни искат такива, каквито сме.
Впрочем, най-разкошният комплимент, който съм получавала от мъж, е бил от приятел на сина ми: ‘Защо не беше по-малка...’
:)
Трогната!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от dumite (malisia@mail.bg) на 06.08.2008 @ 22:31:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Права се по-важно е приемането, а не разбирането, не би трябвало да искаме да са като нас. Но ако ни приемат, значи ни обичат истински. А моя комплимент беше от собствения син. "Печелиш рекордите на Гинес за луда майка. Но благодаря ти, че си толкова луда". Това ми даде сили да направя много неща с живота си. |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 06.08.2008 @ 22:40:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | С думите си – извини тафтологията, ми напомни нещо...
:)
Закарах сина си на рафтинг. По-скоро себе си закарах, мой див мерак беше, на него само предложих. И понеже го взеха за кукла – тоест макет, чрез който правят инструктаж за спасение, а това занимание никак не беше безопасно, синът ми после ме поглежда и изръсва:
‘Много лудости си правила, но тази ти е най-голямата май...’
:)
Блажени са незапознатите, както пише в една Книга, малко префасонирано. Щото ако дори подозира какво още е имало...
:)
Но ги приема всичките.
Искрено се радвам на вниманието ти!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от dumite (malisia@mail.bg) на 06.08.2008 @ 22:54:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Това е важното. Нощни поздрави! |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от drowzee (vedima@abv.bg) на 07.08.2008 @ 15:03:24
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотно!!!
непознато е за мен чувството и въпреки това някак си го усетих |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 07.08.2008 @ 15:32:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Това вече е сериозен комплимент за мен!
Като комбинация от Бейлис и кубинска пурета чувствам присъствието ти.
:)
И ти благодаря за вниманието, не само сега...
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от dandan на 08.08.2008 @ 07:50:57
(Профил | Изпрати бележка) | Не обича поезия ли - той просто я усеща, и ти го знаеш.
Знам, че коментарът ми е закъснял, но това в теб донякъде ми е познато, само дето не съм ревнива.
А необходимо ли е да узнават всичко, което ние знаем?
Те избират периметъра на своето познание, поне така мисля.
Сърдечно прегърната от мен , за кой ли път, не само за този стих. |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 08.08.2008 @ 09:37:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не знам... Боя се, че още наистина не я усеща, а да натрапваш усети точно на мен не ми е на сърце. И няма да го бъде, поне при мен.
Късно? Няма такъв филм, Дани! Късно е само, когато няма чувство. В обратния случай времето е абстрактна категория.
Ох, благородно ти завиждам за липсата на ревности! Вярвай ми! При мен те изригват много яко вътрешно, щом сърцето ми е хванато в обръч. Което е в тотално противоречие със свободолюбието, което и нося, и давам, и не са думи само, но така стоят нещата в мен.
И което, разбира се, не се отнася за децата, но лично аз по-драматично сравнение за болка от любов нямам...
Разбира се, има вариант да хлопнем кепенците на досегаемост и тогава няма едното, няма и другото, но пък ще е един пълнокръвен живот тогава, с удоволствие да го хвърлиш на бунището...
Какво пък, ще си носим кръста на същностите... Дано само е с чест и достойнство!
Не знам дали е необходимо, Бога ми, аз реагирам чисто интуитивно относно тези неща, но да кажем... хм... предоставям периметър на достъп и познание, като оставям избор за тяхната ‘консумация’.
Их, аз обожавам кучета, но съм като котка относно ласките, така че давай насам прегръдките!
:)
Сърдечно да ти е!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от butterfly на 10.08.2008 @ 20:22:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Мъдро, приятелко! И моят не обича поезия, но какво да се прави... Рано или късно ще разбере, сигурна съм. Поздрави! |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 10.08.2008 @ 21:07:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | В този живот никого от хората, които съм обичала (и обичам) не съм насилила, та какво остава за личността, която има въпросната любов в съвършено безкористния й вариант... Тогава разбирането, когато и да се случи, е по своя воля, и не само воля, и е истинско.
Ако това е мъдрост, то приемам. Тогава само да. Все си мисля, обаче, че думата може би е друга... Но прекрасно те разбрах и ти благодаря!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Nika на 12.08.2008 @ 16:30:23
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, страхотийо, не си ти майка като хората и това е! :)))
Детска работа ли е да разправяш за любовници и ревности, и...
Усмихвам се. Не, направо си се смея с глас,
за което коленопреклонно моля извинения, Дамо :)
P.S. Когато пишеш листчето, моля, пропусни заглавието.
Дори когато напиването е въпрос за живот и смърт,
си оставаме майки на синовете си. (и не ми викай "провокаторка") :) |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 12.08.2008 @ 18:06:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Това много, много не мирише на конвенционален комплимент, но ще се напръскам с някой спрей против насекоми и готово – работата временно замазана!
И разбира се, че не е детска работа! Той млад джентълмен, как го обиждаш само!
И не мога да спра да се смея...
И коленопреклонно ще помоля за извинение и аз, докато ти извивам главата като на пиле!
:)
P.S. Ще пропусна, но в някой друг живот! Не за друго, но някои хора няма да ми хванат грам вяра на тихата реакция, а и биха попитали в техен ироничен стил: ‘Ама това ли ще направиш само? Много елементарно като израз на обич! Нещо си се повредила откъм емоционалност...’
:)
И разбира се, че си оставаме майки на синовете си. Нито се напиваме, нито правим любов пред тях...
:)
Хаймана с хаймана такава!
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Nika на 13.08.2008 @ 15:44:33
(Профил | Изпрати бележка) | Как конвенционален, бе, Дамо!
Кога сме си падали по конвенционалните изпълнения :)))
Пропускам насекомите, пропускам пилешките глави и
ти благодаря. За усмивката и... бе за всичко! :) |
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 13.08.2008 @ 18:06:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще ти дам аз на теб една Дамо, серсемка такава! Че ми и иронизира джентълменските изкази...
:)
Е да де, то от там всички дертове – липсата на конвенционални изпълнания...
Която липса, незнайно защо, се приема често за оригиналничене и изчанченост, а всъщност в този вертеп на лъжи, наречен живот, е просто една чистокръвна искреност.
И искрено ти благодаря! За всичко там...
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Omaia на 24.08.2008 @ 19:09:16
(Профил | Изпрати бележка) | Пъхнах листчето между вещите ти.
Просто един код –
за вътрешно завръщане...
Където и да съм, ще ме достигнеш!
Може дори със тупкане във въздуха чрез длан,
когато друго налично няма.
Три точки – три тирета – три точки.
Тогава ще узнаеш, каквото аз знам...
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Неверятно! Взривяващо!
Просълзи ме, момиче!
Позравления! 5!
|
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 24.08.2008 @ 19:18:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Наистина му го напъхах тайно, бях много смешна...
:)
Засега реакция видима няма! Ако е имало сополи или взривове, вътрешни ще да са били...
:)
Благодаря ти! Изключително ме трогна и вниманието, и думите ти!
И защото носиш страхотна вътрешна светлина и хармония. Ако не са ти го казвали, аз го правя...
|
]
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от Agaq на 01.09.2008 @ 13:53:04
(Профил | Изпрати бележка) | Тайно се отбивам и тук и в сайта, за да чета жадно... не мога да коментирам - не ми достига въздух...
!!! |
Re: Когато напиването до безпаметност е задължително...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 01.09.2008 @ 13:56:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ах, как ме зарадва!
Винаги така се случва, когато съвършено непознати съвършено искрено ми оставят такива думи – било лично, или прочета някъде анонимно...
Трогната дълбоко!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 884
ХуЛитери: 4
Всичко: 888
Онлайн сега:
