автор: sradev

Ти говореше за кошмара си, аз виждах усмивката ти. Счупена.

Как се е счупила усмивката? Не виждам. Но знай, че усмивка може да счупи само човек.

Не, не можах да сънувам кошмара ти. Не знам, кое те спъва. Казах ти, че можеш да преминеш през него, но май че се боиш. Не се бой. Страха калява оковите. Сили имаш - виждам зрънцето. А кога ще преминеш - не виждам.

Но можеш да го прескочиш. Върни се в детството. вземи най-безгрижната усмивка, стопли я. Ако се умори - не я мъчи пусни я. След време пак я вземи със себе си. Да посвикне, да се отпусне. Погали се по главичката като дете. И не му се карай. Дай му същата усмивка. Вземи го за ръка и прескочете заедно в това глупаво днес-сега. За малко, но ще знаеш, че то е с тебе.

Кошмарите се боят от безгрижна усмивка. Скриват се в някоя дупка, смаляват се. Не ги оставяй да порастнат. Скрият ли се - премини спокойно през тях.

Нали зрънцето трябва да разцъфне?