автор: mariq-desislava

От накъсаните антени
на здрача
се ражда моят ден
неприкосновен
и се влачи умът ми
опасан с пурпурни цветове
Под леглото
на молитвите ми
изригва
разпасана ярост
и гони тлеещите в мен
зверове
Чудодейно разпрано
море бълнува
за ненаписани стихове
и пияно кафе
Кроткото небе
обърква посоките
и цъфти
в безполезен изгрев,
от който смутен паяк
изтъкава бодливите стремежи
на душата ми,
онемяла в кривоглед
плен