автор: Prishylec

По недействителен случай

Имало едно време един човечец наречен Ганчо. Той бил работлив и умеел разни занаяти. Наоколо обаче се навъртали алчни банди, които го пляскали и му прибирали заработеното. За да не яде шамари, той все се прикрепял към някоя банда, и то най-силната на деня. Но тя винаги била разтуряна от други банди и Ганчо все хапвал дръвцето. Неотдавна той се прикрепил към една нова банда - Еврапашите. Те го принудили да се откаже да практикува занаятите си и да им дава периодично огромен рекет, който кой знае защо наричали вноска. В замяна еврапашите щели да му дават благотворителни помощи за да преживява. Той ги попитал защо вместо да му дават пари не го оставят сам да си ги изкарва? Те му казали да не се напъва да мисли, защото това не му влиза в обхвата. Щели да го оборудват с комплект консултанти да мислят вместо него. Естествено, за да плати на консултантите Ганчо трябвало да им върне почти всички получени помощи. А и големият му брат се облизвал наоколо да получи пай, а на него да се откаже е недемократично и следва думкане.
Ганчо попитал какво ще остане за него тогава и те му отговорили.

Оттогава излязъл лафът: "Като си беден, както и да се врътиш, все някой ще ти излезе изотзад".
И Ганчо мърдал, за да не го обвинят в бездействие и неусвояване на така щедро предложените му ... средства.