автор: apostolicia

Мънисто по мънисто се точи броеницата със нашите предишности.
Меко подрънкват звънчетата на глезена ми, в такт със мънистата… и с моите стъпки навън към вратата. Стига! Писна ми! Ще си завържа очите с шала на зелени райета, за да не видя къде ще отида. С вик ще запуша ушите си, за да не чуя какво ще ми кажеш на тръгване. Пак ще е същото. В лед ще превърна ръката си да не я изгориш със молбите си. С пранги ще вържа краката ти, за да не ме проследиш по пътеката. Ще закова със дъски вратата ти, за да не се върна никога. И ще ти дам броеницата.
Мънисто по мънисто – ревност, лъжа, измяна, пощада, сълзи, разтуха, баналния навик – трак...трак...трак... Въртят се безкрайно. Стига! Писна ми!