автор: aurora

Обгърната в мрак аз бавно умирах,
на части се пръскаше мойта душа,
падах, изгарях, останки събирах,
като птицата Феникс оживях в пепелта.

Чувствах че падам, скована от страх…
Но се научих как се пада "нагоре"
Мислех, че падам, а всъщност летях
И без криле достигнах простора.