знаеш ли....
уморих се да бродя...
и търся...
бреговете ми
стръмно надвиснали над реката
започнаха да се ронят
изчерпаха силите си
да стоят непоклатимо
течението носи ги
някъде...
някъде там...
към морето
то е приютът им ... все още
и преди
и сега
дори да останеш
при тях
моите брегове
те вече бързат към морския залез
бленуват да го докоснат отново
но след него не следва
смъртта на звездата
следва
изгрев светъл
и
прераждане
ново...
-----------------------------
22 юли 2008
Евгения Маринчева