 |  Ромео и Жулиета звучи
о, не е Шекспир, не
музиката стара е
на Стрейтс
смешна съм
рукват сълзи
нейде виждам се усмихваш
телевизора с удушено от мен гърло
мълчи
съзирам ти погледа
потънал пак изцяло, в което си
тежи
не, аз никога не плача
когато ме обичаш
както в песента
хлипам на глас
само в моменти
както сега
да, аз мога единствено точно това
липсваш, както ми липсваш
както в песента
сърдечна атака
само в моменти
както сега
Господи...
Ти дойде!
Въпреки всичко успя...
Целувам те.
Усмихваш се?
След секундичка и аз, ей сега...
Публикувано от BlackCat на 17.07.2004 @ 23:05:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Хармония" | Вход | 2 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
]
]
Re: Хармония
от rainy на 17.07.2004 @ 23:28:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Harmony and me
We're pretty good company
Looking for an island
In our boat upon the sea
Harmony, gee I really love you
And I want to love you forever
And dream of the never, never, never leaving harmony
............
Да, Елтън Джон. Перфектно те разбрах.
Но... все пак в случая е много, много различно. Няма лошо всъщност.
....:)
|
]
]
]
Re: Хармония
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 18.07.2004 @ 05:28:01
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... липсваш, както ми липсваш ...
__________________
Хубаво е... Едно особено настроение създава... Размърдва ми асоциативното мислене.
Мислиш ли, че с липсващите препинателни знаци изглежда по-добре?! Препинателните дрехи са като дрехите на жените: ние винаги ги виждаме голи в съзнанието си, но дрехите са си важни.
Както и да е - и тази мода ще отмине. През годините с много начини на писане се сблъсках, които имаха претенции да са "модерни" - отидоха си и ги забравиха. С най-гадно чувство останаха тези пишещи, които сляпо последваха един или друг стил. Правеха си групички, оплюваха останалите, пропагандираха...а после неизбежни отчаяни опити да спасят потъващият кораб... В подкрепа на думите ми - проследи творчеството на някой от "големите и признатите". Обърни внимание, как в младите си години залитат по един или друг стил и как после се отказват от всичко и започват да пишат "себе си". Сами стават стил. Трабва ли всичко това да се повтаря всеки път?! Ти си имаш достатъчно заряд и стил да не подражаваш на никого. Не се слагай в разни рамки и клишета.
Още един път поздравления за произведението! |
Re: Хармония
от rainy на 18.07.2004 @ 10:11:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Добро утро, Плъки. Благодаря ти за отзива. Не крия - ценя ги, когато ги получа от теб. Просто за мен имаш много, много близък праг на сетивност и “стил” до моя като светоусещане. Ако греша, извини ме, но за мен е така.
А сега ти отговарям с удоволствие. Подробно.
Няма мода. Няма подражание. Няма сляпа последователност. Разбрах те какво ми казваш. Човек се влияе, факт. Винаги е така, и ако го отричаме, ще прозвучим елементарно. От всяка наша дума, поведение и проява - в случая за литературата иде реч, но и не само там, лъха това влияние. Само където, убий ме, не мога да изляза от стила си, каквото и да означава това.
А той, ако случайно си забелязал, е отвратително различен.
Различен, Плъки. Ужасно различен.
Но и не е. Защото ние не сме равни в миговете си.
И виждаш ли, не съм млад поет.....:)
И още веднъж подчертавам - прекрасно схванах какво ми казваш. Само ще ти споделя обаче - опасността да счетат за подражание дадено произведение ще доведе само по себе си до изкривяването му от автора. В стремежа си да промени насилствено нещата, вместо да бъде себе си така, както се "чувства" в този миг. Как мислиш, нима е правилно?
Аз просто съм себе си. Винаги.
И препинателните знаци ги обичам. И така и ще бъде. Ти великолепно се изказа за тях и “жените”. Когато обаче друго чувствам, то го изразявам. И затова те моля , обърни внимание на последната строфа.
И драстичната разлика в настроението!...
И.....ох, ако знаеш колко не обичам анализите.....хаха... разсмях се...мога още. В случая просто така ги усетих нещата. И.... Спирам!
:)
И благодаря за поздравленията.
|
]
Re: Хармония
от rainy на 18.07.2004 @ 11:59:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Знаеш ли, Плъки, ето още един отговор от мен. Замисли ме наистина. Човек трудно може да се види отстрани и наистина ти благодаря за мнението.
И ето, сега си "поиграх" със препинателните знаци. Не го чувствам сякаш... Не, не го чувствам в момента и това е!
По дяволите, не си личат тогава... хлиповете...и чувството някак си се променя... и това е:(..... Много ми се иска да ти посоча сега една мелодия, за да схванеш какво се опитвам да ти обясня, но пак няма да съм точна.
А иначе аз много променям, да ти кажа. Дори и след като нещо е създадено. Но... въпреки това усещането за мига си остава винаги такъв, какъвто е. И знам ли, току виж съм поставила "знаци" след време......:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 863
ХуЛитери: 2
Всичко: 865
Онлайн сега:
