автор: LIULINA

Истината е толкова непозната,
история заплетена и странна,
свила ли се е змията опашата,
лъжа ли истината стана?
Не знам очите толкоз сини,
дали са истински любими,
или са цветни пелигрими,
рисувани с моливи?
Ти гледаш ме,а мигаш на парцали,
все едно дяволите са те обладали,
когато те помоля да ме запознаеш,
ти с аргументи вяли си играеш.
Поглеждам те,а ти избягваш среща,
не искаш живота ти да срещна,
а вричаш се в любов гореща,
аз не съм в съдбата грешна...
Ти ме водиш към заблуда,
аз ти вярвам като луда,
някак си е невероятно,
сякаш и нелицеприятно.
Истината не е огледална,
може би е повече скандална,
да танцуваш в моята зала бална,
да играеш ти над думата прощална.
Не те разбирам тез очи най -сини,
дали кристално са ми обозрими,
не знам къде стоят в тоз спектакъл,
кръвопиещите ти очи на дракул.
Ти изяждаш моята любов,
а дали тя иска бъдеще лъжливо?-
Не , -желае само чувство живо,
чувство без лъжи и корист,
изморена съм до болест...