автор: rad72

Такава пустота е невъзможна.
Земя, която чака спасение.
След панахида.
Дори отказвам да си спомня
гласа си.
Преди да те срещне.
Нахраних дъждовете с него.
И есента ще бъде по-красива.
Първата твоя.
След мене.
Едно странно летоброене.
Такава самота е непосилна.
Сянка на старица,
присвила колене върху линиите
на детинска длан.
Онази, на сина си.
Дори отказвам да си спомня
вкуса си.
Преди да те усети.