автор: jelyaznovski

Б Е Г Л Е Ц

Малък Мишо изпусна Зого. Кучето го избута през вратата и търти из селото. Тръгнахме да го гоним. Нина пеша, съседчетата – с велосипеди, а аз се върнах за колата. Зого тръгна из дворовете, кучетата се настървиха, наскачаха хора – цялото село се вдигна да гони нашия непослушник. Еле сгащихме го по съседната улица, хвърлих му примката от сезал – направо щях да го удуша от яд и срам. Прибрах го вкъщи, търтих му един як бой и се захванах с Малък Мишо.
Търся го из къщата, търся го из двора… Намерих го под леглото, измъкнах го, разтърсих го, както се полага, и го наказах да стои в стаята, докато аз реша. Малък Мишо се разрева, надупи се на леглото и така заспа.
Като ми пооотмина, седнахме с Нина на площадката да си вземем солука. Малък Мишо се събуди, цъфна на прозореца и започна:
- Дядо, може ли вече да излеза?
- Не може…
- Докога ще стоя тук?
- Докато реша.
- Кога ще решиш?
Мълча.
- Пусни го вече! – моли ме Нина.- Мишо, ако помоля дядо да те пусне, ще слушаш ли?
- Ще слушам! Ама никой не ми вярва…
- Добре! Пущам те. Ела сега да поговорим…
Малък Мишо слиза при нас.
- Цял ден бях наказан… Много бе, дядо!
- Какъв ден, бе човек? Няма и час…
- Ами нали спах .
- Спа. Ама не през нощтта. Слушай сега какво искам да ти кажа…Понеже не внимаваш, щяхме да изгубим Зого. Да иде в съседното село, да го затворят там някъде, да го вържат с един синджир и край. Едва го хванахме. А баба ти викала: Мишо, затвори вратата, Зого ще избяга, ти си блял, все едно, че никой не ти говори…
- Дядо, какво ти има на пръста? – изведнъж се обажда Малък Мишо.
Аз наистина се ударих. Докато ми мине ядът, се опитах да закова вратичката на кокошарника и като се цапардосах… Превързах го, ама какво отношение има това към моята педагогика?
- Мишо, Мишо, като те хвана за запушените уши… Аз му говоря, той си мисли за своите щуротии. Абе Мишо, ти разбираш ли, че ако изгубим Зого, вуйчо ти ще ни попилее…
- Да де, ама какво ти има на пръста?