автор: voda

Във нощите будни,
когато съм тъжно самотна
и в моя прозорец се спуснат
смълчани звезди,
във мене припламват искрите
на "вечния огън"
и лягат на белите листи
пак думи добри.

Може би
някакъв вятър ще ги отвее -
далече от мене
и дваж по-далече от вас.
А може би
някога някой
с любов ще ги пее...

Моите песни са малки,
но живи сърца.