автор: mariq-desislava

Когато пада нощта
раковината тича към мен
като прошепнат сън,
който не можеш да видиш,
мека и топла
Раковината докосва лицето ми
и леглото от слама
среща дантелата

Ние вярвахме,
че ще уловим дъгата,
яздейки вятъра към слънцето,
плавайки на кораба на чудесата,
но животът не е колело
с вериги от стомана,
така че благослови ме
и ела със зората