автор: mariq-desislava

посветено на dumite

Хората са тънки листчета дихание,
от което лъха изчистено страдание
С думи и въздишки могат да убиват,
а после душите си в облаците скриват
Не можеш да надбягаш тяхното неодобрение,
по- добре изтрий себе си като път за спасение
Тогава ще размислят и ще се разкаят,
но ти ще бъдеш огън в рая
и ще се смееш до забрава във безкрая