автор: Svetozar

– Чао, жребецо – каза приятелката на министър-председателя с ръка на дръжката на входната врата. – Утре пак по същото време, нали?! И да не се изпуснеш пред шефа си!
– Споко, маце – ние в нашата партия сме печени конспиратори – заяви авторитетно министърът. Той почака няколко минути и също напусна тайната любовна квартира.
Обедната почивка на висшия чиновник отдавна беше свършила, но той не се притесняваше от подобни дреболии. Така че не се разбърза да се прибере в повереното му министерство. Искаше да задържи по-дълго приятното усещане от неотдавнашната интимност. Когато обаче накрая пристигна в кабинета си, го очакваше неприятна изненада. Секретарката му, която по физически мерки не отстъпваше на шефското гадже, му предаде нареждане от премиера да се яви срочно при него.
“Ама че досада!” – помисли си министърът, като се качваше в “Мерцедес”-а (от който беше слязъл преди малко), за да преодолее около двестате метра разстояние до министерския съвет. – “Дали онзи безхаберник не е надушил нещо за мен и нея?!” – Нямаше особени основания за безпокойство, защото държеше шефа си в шах с внушителен компромат. И все пак му беше чоглаво заради възможния новоизпечен компромат срещу самия него – беше женен от цяла вечност и не пропускаше да изтъкне, че бракът му е безоблачен като небето над Каймановите острови.
Премиерът го прие веднага и – явно наточен – заговори с назидателен тон:
– Колега, разполагам със сведения от достоверен източник, че един Ваш близък подчинен злоупотребява с гласуваното му доверие за користни егоистични цели. Това е недопустим конфликт на интереси, който се отразява неблагоприятно на имиджа на партията в страната и чужбина. Вие сам трябва да се досещате кого визирам. Настоявам въпросния Ваш близък да бъде незабавно преместен на друго място! Свободен сте!
– Ще бъде изпълнено, господин председател! – обеща министърът и напусна светая светих на изпълнителната власт. В коридора се спря, бръкна в панталона си и... го премести в другия крачол.