Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Тя е много стара. И е истинска...
Няма натруфеността на новобогаташка имитация,
излъчването й е сурово,
грубоватичко!
И от времето леко на мухъл дъхти...
Само нея си взимам. Бабината ракла...
Не е голяма, но успява да побере
старите, от детството ми (и не само) книги;
женските любими дреболийки;
и рибата, и слончето;
(приятелите ме обичат!)
и музиката, и картините,
създавани за мен;
и спалния чувал, със който скитам;
(под звездите просто е невероятно!)
и китарата ми, купена със първите стипендии,
нищо, че грифът лекичко стърчи...
Тя не заема много място.
И независимо, че е поочукана,
опърпана,
носи в себе си вселена от достойнство.
Следователно стоп-ът ми
(на случаен ъгъл от неслучаен път)
трябва да върви...
Публикувано от BlackCat на 17.07.2008 @ 14:48:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.38 Оценки: 13
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 119798 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"...и нищо друго." | Вход | 17 коментара (46 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: ...и нищо друго. от midnight_witch на 17.07.2008 @ 14:58:56 (Профил | Изпрати бележка) | неслучайни са истинските неща. хубаво |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 23:43:30 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Всичко е неслучайно. И истинските, и фалшивите неща. В някакъв смисъл сме си ги заслужили. Така мисля...
А за това, че истинските са хубави (и повече от хубави), и особено неслучайни, не тая съмнение, защото вещиците ги разбират тия неща. Чат-пат наминавам покрай сборищата ви....
|
]
Re: ...и нищо друго. от regina на 17.07.2008 @ 15:06:10 (Профил | Изпрати бележка) | просто ме умили...прозвуча ми като Лачените обувки на незнайния воин.
поздравена си!!:) |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 23:19:46 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Красиво чувство е умилението, Редж. Винаги го асоциирам с насълзени очи на дете, когато тика в ръцете ти счупената си играчка и казва: ‘Цункай го да му мине, защото го боли!..’
:)
Ти – отблагодарена.
|
]
Re: ...и нищо друго. от esperanca (medina@dir.bg) на 17.07.2008 @ 15:35:41 (Профил | Изпрати бележка) | rainy, имам една стара къща, строена 1800 и някоя си година, с дебели стени от по 80 см, в голямата стая, която се е наричала "централна" има три такива много , много стари и големи ракли с тежки капаци, които дори сега вдигам с двете ръце, в тях има кенарени, свилени платна на топове, тъкани ръчно и извезани със сърма; на дъното на една от раклите намерих масивна сребърна гривна , куха отвътре, много години се изкушавах да разбера какво дрънчи вътре при поклащане, но трябваше да счупя гривната, за да разбера, когато накрая я счупих от вътрешността и в дланта ми се посипаха татулени зрънца; родът ми е доста стар, а гривната се е дарявала на младите невести през поколенията, ако е станело нужда/през турско робство/, rainy... |
Re: ...и нищо друго. от anonimapokrifoff на 17.07.2008 @ 22:14:18 (Профил | Изпрати бележка) | Извинявай, че се намесвам, но възпей тази история - тя просто плаче за това. Ако вече не си го направила, разбира се. |
]
]
Re: ...и нищо друго. от esperanca (medina@dir.bg) на 17.07.2008 @ 23:16:54 (Профил | Изпрати бележка) | Не се извинявай, чакам да го пуснат, но не съм сигурна какво се получи, така че да ми простите , ако не е каквото трябва:) |
]
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 23:05:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | А моята ‘стара’ къща не беше стара, Есперанса. Намираше се на края на едно съвсем обикновено селце до Велико Търново. Плебейска история, само земеделци (обаче какви домати отглеждаше дядо, не е истина!), в рода ни е имало един даскал, с който фамилията ужасно се гордееше. (Впоследствие баба се гордееше с моите образования повече от мен, изобщо не съм осъзнавала какво е това за нея...)
И там съм била безкрайно щастлива. И като дете, и после... Имаше един дънер, приспособен като пейка, където седяха и ме чакаха... Разказвала съм на приятели в лични разговори, тук ще се въздържа, защото ще стане страшно.
Разказаното от теб звучи меко казано красиво... Меко казано...
Трогната!
|
]
Re: ...и нищо друго. от esperanca (medina@dir.bg) на 17.07.2008 @ 23:23:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, rainy, моето имение щеше да ти хареса, сега не съм ходила там, откакто татко почина, не мога да стъпя, а като бях малка какво вълшебно детство имах в големия двор м/у трите къщи, ...татко ми бе направил дървена къщичка в клоните на една джанка- като най-високо плодно дърво и най-голямо .
Зная за доматите и пипера и бостана/ това са дини и пепеши/,всеки път , когато си купувам от пазара и си казвам : Никой не може да произведе толкова сладки плодове и зеленчуци, както го правеше татко...
Поздравявам те за личната ти страница, разглеждам я почти всеки ден, да си знаеш:) |
]
Re: ...и нищо друго. от Jiva на 17.07.2008 @ 15:37:05 (Профил | Изпрати бележка) | хубаво е, като се окаже, че можеш да побереш света си в нещо преносимо, било някога свят на някого, който ни е нарекъл с любов...и няма как стоп-ът да не тръгне:)
и да се чудиш колко много събира малкото (каза тя, гледайки една малка съкровищница, пълна с наречена обич;) ) |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 23:57:46 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Като си помислиш, че в един преносим орган, голям колкото юмрука ни, събираме вселени (само да ми се обадят анатомите, че бил само мускул, ще видят звезди посред бял свят и слънце посред нощ!), задачата на тези съкровищници е доста облекчена.
Теменуго...
|
]
Re: ...и нищо друго. от dandan на 17.07.2008 @ 15:46:43 (Профил | Изпрати бележка) | Умилена съм, ма като не мога да я имам, бабината ракла, ще си чета твоя стих.
Завиждам тиииииии!
|
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 22:44:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Подозирам силно за какво ми завиждаш... Изкушавам се да се обзаложа, че е относно звездите и от сорта измръзване на високо и на майна си Райна, но ще приема разсеяно умилението ти... Влачи, от мен да мине!
:)
|
]
Re: ...и нищо друго. от kristi на 17.07.2008 @ 16:46:28 (Профил | Изпрати бележка) | Къде ме върна, рейни, къде ме върна...и аз една бабина ракла съм грабнала с мене, та когато скиторя да има къде да се връщам.
Стопаджийка хубава!
Ще, рейни, да знаеш!! |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 22:19:05 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | А, хубава е спорна, по-точно субективна категория, но другото си е обективна истина. (Ако видиш сестра ми, а и не само тя, колко ошашавено ме гледа, ще се смееш на глас!)
:)
За раклата не знаех, но относно бабината ти къща и пристана там в бяло ти завиждам, Крис! На мен те (и баба, и къщата, и обичта там, и всичко) ужасно ми липсват...
Да не продължавам, че ще има ред сълзи и ред сополи.
Разбира се, че ще! Едно от тези ‘ще’ – питието ни отново там, във твоя пристан, под люляците...
|
]
Re: Le buffet. от regulus на 17.07.2008 @ 17:18:48 (Профил | Изпрати бележка) | Масивен, дъбов, цял в резби, това е скрин, но
със своя вид улегнал напомня старец благ;
вратите си разтваря и в дъхавия мрак
те лъхва аромат на тежко старо вино.
Претъпкан, той побрал е дрехи овехтели,
пране уханно, жълто, бельото на жени
и дрешки на деца, и бабини дантели,
и кърпички с грифони от чужди младини.
Къдрици дремят там, портрети и гоблени;
изсъхнали цветя и плодове сушени
там смесват своя мирис, неуловим почти.
О, стар и мъдър скрин, ти знаеш много тайни
и сам разказваш ни истории безкройни,
щом само си разтвориш масивните врати.
(А. Рембо, 1870, пр. К. Кадийски)
Хубаво е да си имаме по една ракличка, наистина! Ако не дървена, поне идеална, мисловна! (Аз имам доста, но не събират много китари! :(( )
П.! |
Re: Le buffet. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 20:24:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ей, охтиката да го хване човек от твоите познания! Не те е срам, не ти ли омръзна?!
(Това за отвличане на вниманието, щото обикновено се червя, когато за пръв път се сблъскам с нещо стойностно и непознато... Благодарности за което!)
Знам ги аз твоите раклени фантасмагории... И при мен се прескачат, но ако искаш да знаеш, тази си е съвсем автентична и реална, което не я прави по-малко прекрасна (за разлика от други реалности).
Хайде, от мен да мине, ще ти отстъпя едното ъгълче за твоите китари, няма да ти ги отхапя, обаче ти си скръндза, няма да си ги дадеш, знам аз...
:)
|
]
Re: Лично. от regulus на 17.07.2008 @ 22:09:08 (Профил | Изпрати бележка) | Скръндза, да!
(А пък китарите обещани са на личната ми Китаристка! :) Няма как... ) |
]
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 20:01:44 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Аха, вдянах! Ма’ам си смело и безотговорно в аварийната лента, а ‘те’ (които там) се изтрепват да набиват спирачки, че и бутилка вино с пурета са приготвили за комфорт!
:)
Всъщност, случвало се е (без вино и пурета, обаче!). Последният случай – на една отбивка ръководителката на някакъв състав, пътуващ с автобус, търча след нас да предлага да ни качи, обаче трябвало да изчакаме да се разпеят за фестивала на Превала, към който са се запътили и тогава... Какви човеколюбиви и жалостиви души има!
:)
Предполагам ти не автобус точно си имала предвид...
Благодаря ти!
|
]
]
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 20:14:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ооооще по-добре схванах! Искаш солука да ми вземеш, пък аз за жалостиви души тук споделям...
Добре бе, ще дойде мачка за погачка, както си казвахме навремето. После да не мрънкаш, като ти задам начална скорост и направление, а крайната цел се мъждука ееееееееей там, зад баирчинката, ама не е ясно коя, само гък да съм чула!... хахаха...
:)
|
]
Re: ...и нищо друго. от anonimapokrifoff на 17.07.2008 @ 20:46:21 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепен стих! Свободен - че как иначе да изречеш това, което не се побира в рамка... |
]
Re: ...и нищо друго. от anonimapokrifoff на 17.07.2008 @ 21:19:31 (Профил | Изпрати бележка) | Няма нужда от тях - разбрах всичко от стиха. |
]
Re: ...и нищо друго. от Silver Wolfess на 17.07.2008 @ 23:24:30 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Много ми хареса! Достолепна ракла.
излъчването й е сурово,
грубоватичко!
Султана Глаушева! Да, ама е истинска и си тежи на мястото.
Поздрав, Рейни! |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 17.07.2008 @ 23:34:39 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Много ме зарадва! С асоциацията.
Интересно, каква ли би била Султана сега...
За тежестта съм сигурна (сега стана мазало на тема килограми, ще ни обезкостят!), друг е въпросът, че когато тя хвърчи, не се чувства сякаш, че е поради липсващото място...
Усмивка на глас за теб, Сребърна!
|
]
Re: ...и нищо друго. от Silver Wolfess на 17.07.2008 @ 23:48:11 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Уважавам образа. Това са хора, които прокарват браздите през сърцето си, за да се хване здраво семето и да има усещане за корен. А, иначе всички сме грешни...
А за асоциациите, не знам. Ей така ми изникват при четене. |
]
Re: ...и нищо друго. от vrabets на 17.07.2008 @ 23:52:36 (Профил | Изпрати бележка) | ... за където и да тръгваме винаги се връщаме към корена си ...
Поздравления за стиха! и за теб! |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 18.07.2008 @ 00:06:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Оста на вселената ни са хората, които обичаме и ни обичат. Махни това ‘притегляне’ и изпопадваме около нея като изтърбушени от парцалите си кукли. Пак кукли, театри дал Бог, роли също, може дори и успешни видимо, но всичко това без пълнеж. Азбучни истини, мисля си...
Благодаря ти за вниманието!
|
]
Re: ...и нищо друго. от bon_bon на 19.07.2008 @ 20:38:12 (Профил | Изпрати бележка) | Една старина си накарала да диша.
Много ми хареса все едно че я редиш пред мен.
Каква рядкост!
Поздрави! |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 19.07.2008 @ 20:52:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | По-скоро тя мен е накарала да дишам. В анаеробно пространство.
Усмихна ме... Най-нерядкото и преексплоатирано чувство на този свят е обичта и нуждата от него, макар че да, права си... Каква рядкост е то!
:)
Благодаря, сладковкусие!
|
]
Re: ...и нищо друго. от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 20.07.2008 @ 20:39:22 (Профил | Изпрати бележка) | Стара... но незабравена...
И от нашата баба остана една ракла, в една от братовчедките ми е. И когато й отида на гости, винаги отивам и прокарвам ръка през капака на раклата... поседявам малко, представям си баба ни, светла й памет...
Рейнич, благодаря за уютния спомен, който ми даде...
:-* |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 20.07.2008 @ 23:23:19 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Далеч не само незабравена! Светла им памет, да! Дано и за нашата кажат някога така, Жени...
А иначе... Иначе има неща, които единствено искаме понякога. Или поне аз! Нещица, белязани с цялата обич и чистота, от която имаме нужда и с липсващо дори петънце от нечистоплътност, фалш и всичко останало в контекста, което би могло да натежи. Да натежи така, че да се счупят везните ни. Смятам, че можем и без тях, колкото и да са ‘ценни’. Динозавърски манталитет...
Не, аз ти благодаря! За всичко.
|
]
Re: ...и нищо друго. от templier на 21.07.2008 @ 12:06:08 (Профил | Изпрати бележка) | Само истинските неща си заслужават. И нищо друго. Страхотен багаж за изпът, Рейни! И много хубава поезия! :) |
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 21.07.2008 @ 12:28:53 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Да, точно. И колкото компромиси съм в състояние да направя в името на ‘нещо си’ там (безобразно много от всяка гледна точка!), толкова съм безкомпромисна по отношение на избора на същото това ‘нещо си’, рицарко. Всъщност, ти чудесно си го усетила. По принцип...
И на поезия дори го докарвам, казваш? Подмазвачка!
:)
|
]
Re: ...и нищо друго. от Nika на 22.07.2008 @ 22:33:00 (Профил | Изпрати бележка) | Най-скъпите си хора съхраняваме в сърцата си.
Щастие е, когато имаш в какво да събереш най-скъпите си неща.
Достойнството на раклата отива на достойнството на неслучайния ти път.
А стопът ще върви, няма къде да иде. Така е то. :)
|
Re: ...и нищо друго. от rainy (daring.rain@gmail.com) на 22.07.2008 @ 23:28:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ти перфектно си прочела и разчела смисъла на достойнството в случая.
Достижение повече от десятка в центъра на определен диск...
И това не ми разрешава да се шегувам ни на йота, затова ми позволи просто да ти благодаря! И за последното.
|
]
Re: ...и нищо друго. от Ufff на 06.08.2008 @ 13:48:02 (Профил | Изпрати бележка) | Бижу стихотворение! И още нещо;). {} |
]
Re: ...и нищо друго. от sia на 23.03.2010 @ 23:05:11 (Профил | Изпрати бележка) | Спомни си, rainy, спомни си...
И нищо друго. |
Re: ...и нищо друго. от rainy на 09.05.2012 @ 15:30:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Какъв хубав коментар съм пропуснала да уважа. Ама то от хубави хора... Понякога и по-малко от това имаме. Само спомени. Пъхваш ръце в джобовете и... Айде, ще направим изключение за кредитната карта.
;)
Липсваш. |
] | |