- Ох, изпъшка Конската Опашка.
- Какво ти тежи?
- Развеждам се с дядо ми. Ама ние сме едноименници с него.
- Как така се развеждаш? Нали са забранени бракове между съребрени? Да не би да си заченал дете?
- Имам дете на половин година.
- От дядо си?
- От жена си, разбира се!
- Ей, ти двуженец ли си? И при това единият гейски брак. Няма такова по света.
- Не, бе - баба ми почина. А беше завела дело за развод. Ама все едно с мене, щото адреса същият, името същото, фамилията същата. Та наследих делото.
- Не се тревожи. Дядо ти също наследява баба ти. Остави го да се развежда сам със себе си. Ами ти защо се дотътри до мене?
- Избягах от къщи да не мисля за проблема.
- Аха, значи от твойта глава на мойта. Махни ми се от главата и иди да пиеш бира.
... ... ...
- Олеле, скърца ми врата, каза Рошавият.
- Темето ти мисли, та за това скърца*
- Ами няма ли да ми се откачи врато?
- Първо главата се откача, после врато.
- А не може ли наобратно.
- Може, седни си на главата и се махай от моята.
... ... ...
- Пфу, изплю се Лъскавият Череп.
- Защо плюеш по мене?
- Не по тебе, а по живота си. Оплют е. Седя си на вилата, пера, чистя, мия, готвя, поливам цветята (ама да знаеш какви хубави си донесох от Занзибар), говоря си с кучето... То ме разбира, ама не знае новините и не се интересува от политика.
- Че нямаш ли си жена?
- Имам, но тя непрекъснато прънкя.
- А ти пък дойде да ми прънкяш на мене. Имаш си жена - прънкяй си с нея.
... ... ...
- Хлип, пророни сълза Русата.
- Що плачеш ма убавице?
- Обичам да ме обичат.
- Убава си, добра си, умна си, па и знаеш... как така да не те обичат?
- Обича ме мъжът ми, ама сега ще прави ремонт.
- Е па какво искаш, омъжена си, мъжо ти те обича, па и все е под ръка.
- Не, той е оженен, аз не съм омъжена. Ама не ща ремонт, искам на море.
- Тежък случай си - бягай да се монтираш на морето и после ремонта ще ти изглежда като почивка.
... ... ...
- А ти защо пикаеш тук.
- Защото съм куче.
- Да не съм ти дом! Връщай се у дома си!
- Избягах от стопанката. Много лае. Седне пред телевизора - лае по него, излезне на балкона - лае по съседките, тръгне по улицата - лае по колите, а като заспи - ръмжи като мечка.
... ... ...
Време е и аз да избягам нанякъде, помисли си пейката.**
------
*поемата "Они" стр.2
**Докторска градина, алея 3 пейка 1