автор: kateive

Като ураган внезапно ме удари
косите разпиля и моите чувства
една мечта, един копнеж
ще бъдеш вечно ти за мен!

С мен ли си - от щастие политам,
сетивата мои разтреперваш
и сърцето с топли чувства пак обливаш.
Ала тръгнеш ли си ти
сякаш нож в сърцето ми забиваш
и живота ми изтръгваш...

Искам да крещя, ала не мога
нали е тайна, нали е грешно.
Трябва чувствата да притъпявам
и фалшивата усмивка пак да нося.

А отвътре се разкъсвам, искам да умра
вечно ти си ми в ума,
а няма с кого дори да споделя
не зная докога ще издържа...