автор: mariq-desislava

Едно ми е такова начумерено,
хем ангелско, хем наежено,
седя си в тихичка трагедия
и споря вяло с пристъпите на амнезия
И мъглите се реят унесени,
и мечтите си висят недообесени,
красотата пъпли из ъглите,
слънцето лази по сърцето ми,
а ръцете ми сълзят от жажда по тебе
И в празнотата дъхът ти горчи,
шумен е мракът и без тебе умът ми стърчи,
много време изгоря и душата ми хвърчи,
чудя се, ще те дочакам ли?
Сянката ми пред теб търчи