автор: bon_bon

Наближава РОЖДЕННИЯТ ДЕН НА В. ЛЕВСКИ,
а защо ли честваме само смъртта му ?
Написаното е по спомени и документи на Гина Кунчева.
В него няма художествена измислица!


Не бях виждала Васил много време. Сърцето ми се беше смалило за него.
Нещо ме караше да изляза навън, отворих портата и в този момент изотзад някой стремително ме връхлетя. Усетих дъха му. Прошепна ми:
- Мамо мълчи, аз не съм твой. Не ме издавай!
Удари ми силна плесница и каза:
- Ти ли си родила този, когото властта търси из цяло Карлово?
Наближаваха го две заптиета.
- Какво искаш от мен бе - развиках му се - какво съм ти сторила?
И тихо му шепнех:
- Бий ме, твоя бой не боли...
Преди да ни разминат турците той ме свали на земята и налетя да ме рита:
- Тая мръсница е родила комитата, тя заслужава това!
- Дур, бе! Брак, бе чоджум! - почнаха да го спират заптиетата, като го взеха за много разсърден на мен и ни подминаха.
Като се скриха зад завоя и мина малко време, Васил ме взе на ръце, грабна ме от земята и ме занесе в къщи, сложи ме на одъра, целува ме, милва ме и толкова горещо плака, че за пръв път си изля мъката, за цялото ни тегло.
- Прости ми мале, прости ми! Заради народното дело ти сторих това.
Вървеха по петите ми , а ти точно тогава излезе....
- Простено ти е от мен и от Бога, момчето ми! Всичко ти е простено - казвах му аз и го прегръщах.
Знаех , че не му е леко, но такава среща само бе възможна между нас.
Още същата вечер, Васил отиде у Караиванови - наши близки и като е разказал какво ми е направил за да се спаси, неутешимо пак е плакал.
"Едри , бисерни сълзи - казаха те - е ронил за мене".
Мил, много мил ми беше Васил!


" Все за тебе мисля, мамо,
и се готвя аз за боя.
Пред вразите рамо с рамо
в кръв ще се облея".
- из любимите песни на Апостола