автор: biala_liastovica

Трябваш ми! Като дъжд на суха земя!
И в съня си молитви изричах...
Но си тръгвам! Ти така и не проумя,
че аз просто... те обичах!

Колко дълго към теб си проправях път
и със нокти дълбах по между ни стената...
Но разбрах - искаш само моята плът
и не сърцето ми и не душата!!!

Трябва ли сега да чувствам вина,
за това, че до мен те допуснах?
За това, че съм чужда жена,
а пиех жадно от твоите устни?

Трябва ли? Не, не мисля така!
Не съжалявам и не ме е срам!
И няма нищичко да отрека!
За мене беше ти и Бог и храм!

Но във очите ти аз вършех грях!
Не искаше да видиш по-далече!
За теб навярно уличница бях...
Но стига толкоз! Ще си тръгвам вече.

И ако на тебе ти е все едно,
не ще те спра, след теб не ще изтичам...
Дано да си щастлив! Дано! Дано!...
...но губиш някой, който те обича!!!

***

Ти ми каза, че всъщност аз съм тази, която те търси и затова няма да те търся повече!