автор: rad72

Не ме докосвай, ветре, леточели.
Мини по пътя си и мен обиколи.
Щом бродил си безцелен, лековерен,
накрай света поспри и почини.

Ако пък мен си търсил... Събори ме.
Блъсни ме, безпощадно връхлети.
Под клепките морета да бушуват.
С косите ми удавници спаси.

И мятай ме по четири посоки.
Сама да не успея да се спра.
Вика ми - с длан от нощни сенокоси –
вземи и на щурците го раздай.

И насити се. После ме помилвай.
Най-укротената и плачеща вода.
По изгрев във съня си ме събирай.
До следващата буря съм сама.