По дирите на небето обладано
от дъжд немирен и облаци развихрени
аз гоня слънцето изчистено
от горчивина и мъртви проблясъци
Лицето ти безснежно завалява
и топи се песента лъчезарна
Дъждът си тръгва недоволен,
защото усмивката ти избухна
с порив скромен