Седя си тук накрая на фасадата
И лекичко краката си люлея
А там под мен надига се обсадата
На сивото ми хищно ежедневие.
Реве шуми гъмжи и бърза
Изглежда да е много важо
До мене стигат слаби брънки
Тъй сякаш е било отдавна
Поглеждам и е толкова забавно
Всичко долу е такова …….. малко
Като в стъклена играчка
Дето Господ е разклатил
Седя си тук на края на фасадата
И ми е някак мързеливо
Люлея си краката над обсадата
На ежедневието сиво.