Хубавите малки нещица
поникват от скритите ни дълбини,
немилостиво ги даряваме
със забрава и тегоба,
сърцата си оставяме да самотуват
без светлина
Срамът, че безразлични сме
ни гръмва някой ден
и с надеждата, че още живи сме,
възраждаме се във сълза