автор: niveana

Aз пея.
Любовта ми към теб
тази нощ се превръща в поезия.
Гласът ми ще бъде носталгична сълза.
Никога няма да те питам
защо си отиде от мен.
За мен е правилно
всичко,което правиш.
Обичам те
и бих искал да го изкрещя,
но гласът на душата е тих,
знаеш го...
Обичам те
и бих искал да го изкрещя,
но тази вечер немога
дори да говоря,
защото бих плакал.
Аз пея.
Тъгата в мен
тази нощ ще бъде мелодия.
Плача още за теб,
дори вече да е лудост...
Не те питам защо
сега не си моя.
За мен е правилно
всичко,което правиш.
Обичам те
и бих искал да го изкрещя,
но тази вечер немога
дори да говоря,
защото бих плакал.
Обичам те...Обичам те...