автор: mariq-desislava

Ураганът пръстите изпива,
малки сълзи тихичко си грачат,
от стените мъка се излива,
а мракът и луната свойта орисия чакат.

Пламтя и горя
и в останките си се взирам,
огънят в ръцете си събирам
и в очите на облаците трептя.

Ръцете ти достигат до безкрая,
ще хлътна в рая,
но там не приемат блудни богове,
а само скитници от чужди светове.

Смея се, пея и с теб се опивам,
много дъжд и малко тъга в мен се сливат.
Мокра е тишината и с нея завивам се,
тук ще спра- в лятото взирам се.