автор: milenixloerdi

Част I
Въведение: Кой съм аз?


Неочаквано, без никакво предупреждение; на всяко място и по всяко време; без обозрима причина, то може да се случи:

Изведнъж бях обгърнат от пламенно-червен облък. За момент си помислих за огън - за огромен пожар някъде наблизо в този огромен град; в следващият момент осъзнах - пожарът бе във мен самият. Веднага след това ме връхлетя чувство на безкрайна радост и екзалтация, акомпанирана или непосредствено следвана от интелектуално просветление, което с думи трудно мога да опиша. Сред всичко това стоях, едва вярващ, но виждащ че вселената се състои не от мъртва материя, напротив - тя е живо Присъствие; осъзнах собственият си вечен живот. Не беше убеждение, че аз ще получа вечен живот, а беше вътрешно осъзнаване, че аз го имам. Видях всички хора безсмъртни; че космичният ред функционира по такъв начин, че без никакви причинно-следствени връзки всичко работи във идеално цяло за доброто на всички и на всичко; че основният принцип в света, във всички светове, е това, което наричаме любов, и щастието на всички и всеки в перспектива е сигурно. (Р.М. Буке)

Какво удивително усещане! Наистина бихме направили кардинална грешка ако определяма такива преживявания като халюцинации или продукти на умсвени отклонения - в (крайна сметка) те не споделят в никаква степен силната болка, терзания, характерни за психотичните видения.

Прахът и камъните на улицата бяха като от скъпоценно злато, вратите ми се сториха първо краищата на света. Първоначално ми се стори, че видях зелените дървета през портите, които ме увлякоха и понесоха... Момчета и момичета ходеха по улицата и играеха - скъпоценни камъни бяха те. Не знаех, че те са били родени или трябва да умрат, но всички неща бяха в една постоянна, идеално подредена вечност. Вечността се проявяваше в светлината на деня... (Трахерн)

Уилям Джеймс, един от първите американски психолози, на много пъти стресира, че "нашето нормално будно съзнание е само един тип специално съзнание, което е разделено като от мъгляв екран от другите, напълно различни потенциални форми на съзнание". Все едно да си представим, че нашето ежедневно съзнание е един малък остров, заобграден от океан от неподозирано и неизследвано съзнание, чиите вълни постоянно мият бреговете на нашето нормално (будно) съзнание до момента в който, спонтанно, те преливат и наводняват острова на съзнанието ни със знание за огромно, неизследвано в голяма степен, но дълбоко реалистично царство на ново, световно съзнание.

Сега настана миг на такъв възторг че вселената стоеше мирна, като че ли удивена от красотата и величието на спектакъла. Един във цялата безкрайна вселена! Обичащият Всичко, Перфектния... точно в този момент от това, което може да бъде наречено божествено блаженство, дойде прозрението. Видях с усилено навътре зрение атомите и молекулите, от които прижидно вселената е съставена (не знам материално или духовно), да се пренареждат докато космоса (в своето безкрайно, вечно съществуване) преминава от подреденост към подреденост. Каква радост когато видях, че веригата не е разкъсана, нито дори малка връзка не е оставена отвън - всичко е на мястото и времето си. Светове, системи - всички те са слети в едно хармонично цяло. (Р.М. Буке)

Най-удивителния аспект на такива внушителни и осветляващи преживявания - аспектът, на който ще посветим най-много внимание, е че в един момент, без сянка на съмнение, индивида достига до съзнанието, че той е едно фундаментално цяло с вселената, с всички светове - високи или ниски, свещени или профанни. Чувството на идентичност се простира далеч зад ограниченото пространства на мозъка и тялото ни и "прегръща" целият космос. Точно поради това Р.М. Буке нарече това ниво на съзнание "космично съзнание". Мюсюлманите го наричат "Върховна Идентичност", върховна, защото е идентичност със Цялото. В повечето случаи ще го назоваваме "единно съзнание" - любяща прегръдка с вселената като цяло.

Улиците бяха мои, храмът беше мой, хората бяха мои. Небето беше мое, така също и слънцето, луната и звездите, и аз бях единствения свидетел и любуващ се. Нямаше свидливост, нито връзки, нито разделения; всички качества и разделения бяха мои; всички съкровища и притежателите им - също. И цялата моя корумпирана суетност и мръсни пътища по този свят сега отучих, и станах малко дете, което влезе в царството на Бог. (Трахен)

Така разпространено е това преживяване на висша идентичност че, наред с доктрините, които се опитват да го обяснят, си е отвоювало името "Пренеална Философия". Също така има достатъчно доказателства, че такъв тип преживявания или знание са централни за всяка главна световна религия - Хиндуизъм, Будизъм, Таоизъм, Християнство, Ислям и Юдаизъм, така че можем с пълно право да говорим "трансцедентално единство на религиите" и не-анимизма на примордиалната истина.

Темата на тази книга е, че този тип съзнаване - единно съзнание или висша идентичност, което е природата и състоянието на всички съзнателни същества, но ние прогресивно ограничаваме нашият свят и обръщаме гърба си на истинската си същност, за да прегърнем границите. Тогава, нашето първично-чисто и недуалистично съзнание функционира на разнообразни нива, със различни идентичности и различни граници. Тези различни нива са по същество различните отговори на въпроса "Кой съм аз?"

"Кой съм аз?" Въпросът вероятни е измъчвал хората от зората на човечеството и все още си остава един от най-вълнуващите и, в известна степен, дразнещи въпроси. Много отговори са били предлагани: сакрални, профанни, комплексни и прости; от научни до романтични; от политически до строго индивидуални. Но вместо да изследваме цялото това множество от отговори, нека разгледаме много специфичния и основен процес, който протича всеки път, когато човек се попита и отговори на въпроса ""Кой съм аз? Каква е моята същност? Какъв е фундамента на моята идентичност?"

Когато някой ви попита "Кой сте вие?" и вие решите да дадете основателен, изчерпателен, честен; повече или по-малко изчерпателен отговор, в какъв ред протичат мислите в главата ви? От една страна обрисувате себе си в същия ред, в който вие самите сте се опознали; включвате в описанието на най важните факти от живота ви - добри или лоши, смислени и безсмислени, научни и лирични, философски и религиозни, които смятате за релевантни и фундаментални за формирането на вашата идентичност. Например, бихте могли да кажете нещо такова: "Аз съм уникална личност, тъй като притежавам различни потенциали: Аз съм добър, но понякога съм лош; обичащ съм, но съм враждебен. Аз съм баща и адвокат; харесвам риболова и баскетбола....". Така бихте могли да продължите това изреждане на чувства и мисли, относно себе си и по този начин да създавате вашия образ.

Но има друг, по-основен процес, протичащ на по-ниско ниво, който охарактеризира пълно целият този процес на установяване на основата на вашата идентичност. Нещо много просто започва да се случва, когато отговаряте на въпроса "Кой сте вие?". Когато се описвате, или обяснявате, или дори само вътрешно си представяте вашето "себе", съзнателно или не, вие рисувате мислена линия (или граница) през цялото поле на вашите преживявания - всичко от вътрешната страна на тази граница вие усещате и наричате "Аз", а всичко отвън границата усещате , че е "не-Аз". С други думи, вашата личностна идентичност е зависима изцяло от това къде ще прокарате тази мислена гранична линия.

Вие сте човек, не сте стол - знаете това, защото съзнателно или несъзнателно сте прокарали гранична линия между хората и столовете и съответно сте способни да разпознаете идентичността си в първото. Вие може да не сте нисък, а доста висок на ръст човек - така вие рисувате мислена граница между високото и ниското и се идентифицирате като "висок". Достигате до усещането, съзнанието "Аз съм това, не онова" посредством рисуването на гранична линия между "това" и "онова" и след това разпознавате себе си в "това" и своята не-идентичност в "онова".

Така, когато кажете "собствената ми личност" вие чертаете гранична линия между това, което представлява вас и това, което не е "вас". Така, когато отговаряте на въпроса "Кой сте вие?", вие просто обрисувате нещата от вътрешната страна на тази линия. Т.нар. криза на идентичност възниква тогава, когато не можете да решите как и къде да прокарате линията. На кратко, "Кой си ти?" означава "Къде рисуваш границата?".

Всички отговори на въпроса "Кой съм аз?" се извличат от точно тази процедура на рисуване на гранична линия между "Аз"-а и "не-Аз"-а. Веднъж поставена, тази основна граница може да инициира много комплексни отговори на този въпрос - научни, теологически, икономически; те могат да бъдат също и много прости и безизразни. Каквито и да са тези отговори, те зависят от първоначалното поставяне (рисуване) на граничната линия.

Най-интересното нещо за тази граница е, че тя може да (и всъщност доста често) се променя. Тя може да бъде пренарисувана. Във определен смисъл, човек може да промени "картата" на душата си и да намери в себе си неосъзнавани неща, за съществуването на които той дори не е предполагал, или не е смятал за достижими, може би дори е оценял като нежелателни. Както видяхме вече, най-радикалната промяна или движение на граничната линия се случва в преживяванията на "свръх-идентичноста", защото личността разширява себе-идентичноста си и включва нея цялата вселена. Можем дори да кажем, че тя губи границата си като цяло поради идентификацията си с "едно хармонично цяло", където вече не съществуват вътре и вън, т.е. разграничаването е невъзможно.

По-нататък в тази книга ще се върнем отново и ще изследваме подробно това състояние на без-гранично съзнание, познато още като свръх-идентичност. Засега обаче би било по-подходящо да насочим погледа си към други, по-познати начини, по които дефинираме границите на нашето "психе". Има толкова различни видиве гранични линии, колкото са и рисуващите ги индивиди, но всички те попадат в няколко лесно разграничими класа.

Първата, най-обикновена и често срещана гранична линия, която хората чертаят или приемат за валидна е границата на кожата, опасваща целият организъм. Това е, като че ли, повсеместно възприета "Аз/не-Аз" граница. Всичко от вътрешната страна на тази граница - кожата, е приемано обикновено като "мен", докато всичко извън нея - за "не-мен". Някои неща отвън тази граница могат и да бъдат "мои", но те не са "мен". Например, разпознавам "моята" кола, "моята" работа, "моята" къща, "моето" семейство, но тези неща определено не са "мен" в същата степен, в каквато нещата от вътрешната страна на кожата ми са. В такъв случай, кожната граница е една от най-широко приеманите "себе"/"не-себе" граници.

Можем да си помислим, че границата на кожата, поради така познатата си и реалистична природа, прави другите граници до голяма степен немислими и нереални (с изключение на редките случаи на преживяване на единно съзнание и, от друга страна, състоянията, резултат от безнадеждни психотични разтройства). Факт е, обаче, че има и друга често срещана и добре утвърдена гранична линия, която хората са склонни да рисуват в процеса на израстването си. Изхождайки от границата на кожата, в процеса на личностната си идентификация (Аз/не-Аз) хората рисуват друга, много по-значима за тях самите граница - те разделят отвътре цялостния си организъм.

Ако разделение във вас самите ви звучи странно, нека ви попитам нещо: "Чувствате ли, че вие сте вашето тяло или чувствате, че имате тяло?" Повечето индивиди чувстват, че те имат тяло, че го притежават по подобен начин както притежават колата си, къщата си или други обекти. В светлината на това обстоятелство тялото като че ли вече не е толкова "мен самият", а по-скоро "мое", а по дефиниция нещата, които са "мои" са разположени отвъншната страна на себеидентифициращата граница "Аз"/"не-Аз". в този случай интимната и базисна идентификация на личността се свежда до един "фасет" (част) от целия организъм. Този "фасет", с който личността се идентифицира, е наричан с различни имена - ум, мисъл, психе, его или характер.

От биологична гледна точка не съществува никаква реална основа за такава дисоциация или радикално разделяна на мисълта и тялото, психето и сомата, егото и плътта, но от психологична гледна точка явлението има епидемологични измерения. Всъщност, разделението мисъл-тяло и придружаващия го дуализъм в фундаменталната основа на Западната цивилизация. Забележете, дори и тук трябва да използвам думата "психо-логия" за да опиша науката за изучаване на общото поведение на хората. Самата дума рефлектира предразсъдъчния характер на предположението, че човешките същества са мисъл, не тяло. Дори Св. Франсис се обръща към тялото си като "беден братко з****к" и повечето от нас наистина вярват, че като че ли яздим телата си на посоки както бихме яздили магаре или [седалищни части].

Странна е тази гранична линия, разделяща мисълта от тялото - тя със сигурност не съществува при новородените, но в процеса на израстване индивидът започва да чертае тези граници за да "укрепи" позицията на границите "Аз"/"не-Аз" и започва да гледа на тялото си със смесени емоции. трябва ли да го впише директно от вътрешната страна - да го причисли към "себе си", или трябва да го разглежда като чужда територия. Къде трябва той да положи разграничението? От една страна, тялото е източник на толкова удоволствия в живота - от екстазите на еротичната любов, през кулинарните деликатеси, до успокояващите залези - всичко това, в благодарение на сетивата на тялото. От друга страна, именно тялото е домът на многообразие от пълзящи болки, на немощностите и в крайна сметка и на рака. За едно дете, тялото е както първият източник на удоволствие, така и първият източник на болка и конфликт с родителите му. На всичкото отгоре, тялото произвежда отпадъчни продукти, които, по напълно непонятни за детето причини, са източник на постоянно напрежение и рездразнение на родителите. Напикаването в леглото, ходенето по голяма нужда, издухването на носа - каква досада! И всичко това е свързано с тялото. Ще бъде трудно да преценим къде да бъде нарисувана тази граница.

В момента, в който индивида е вече съзрял, той вече в голяма степен е казал "Чао!" на бедния си брат, з****ка. Процеса на завършването на границата Аз/неАз определено оставя "братът з****к" от външната страна на оградата. Тялото се превръща в чужда територия, почти (но никога в същата степен) толкова чужда, колкото е и външният свят. Границата е начертана между мисълта (мисленето) и тялото и личността се идентифицира с първото. Тя дори достига до убеждението че живее в главата си, подобно на миниатюрен човек, седящ в черепната кухина, който дава разпореждания и команди на своето тяло, което може да се, или да не се подчинява.

На кратко, това, което индивида усеща като истинското си Аз не включва директно организъмът-като-цяло, а само един фасет, една част от него - егото му. С други думи, той се идентифицира с повече или по-малко акуратната си умствена представа за личностния си образ и с интелектуалните и емоционални процеси, асоциирани с този образ. Тъй като директна идентификация с целия организъм липсва, най-многото, което индивидът може да допусне като налично е един образ, картина на този цял организъм. Така той започва да усеща, че същността му е "егото", а тялото му е просто "някъде около него". Тук се разкрива друга важна гранична линия - тази, която установява личностната идентификация основно с "егото", с образът на аз-а ("себето").

Интересен е наблюдавания факт, че местоположението на тази гранична линия не е статично. Не би трябвало да ни изненадва и фактът, че дори и в сърцевината на егото, себето, можем да различим още един тип гранична линия. По различни причини, които ще дискутираме по-късно, индивидът може да откаже да признае (приеме) някои аспекти от собствената си psyche. На психологически жаргон личността алиенира тези части, подтиска ги, разделя или проектира навън от "себето" си. Целта е да се стесни "Аз/не-Аз" границата до само част от всички еготични тенденции, резидиращи в Аз-а (характеризиращи личността). този стеснен Аз-образ ще наричаме персона и същността му ще ни се разкрива все по-пълно в процеса на изложението ни. Но докато индивидът се идентифицира само с фасети (части) от своята psyche (това е "персоната"), останалата му част бива възприемана като "не-Аз", т.е. като чужда територия, външна, враждебна, плашеща. И така, личността преначертава картата на душата си в желанието си да изключи от съзнанието си нежеланите аспекти, които ние ще наричаме "сянка". В по-голяма или по-малка степен, персоната "изгубва здравото си мислене". Персона-Сянка - това, очевидно е друг, основен тип гранична линия.

В този момент целта ни не е да достигнем до заключение кои от тези карти на себе-то са "правилни", "точни" или "истински". Просто желая безпристрастно да отбележа факта на съществуването, действителността на тези няколко основни типа "Аз/не-Аз" разграничителни линии. И тъй като не подхождаме към този въпрос с преднамерено осъдителен тон, нека споменем още един тип много популярна и често срещана гранична линия, а именно, тази, свързана с т.нар. транс-персоналният феномен.

С "Трансперсонален" е наричан процес, който въпреки че протича в индивида, в определен смисъл се простира отвъд самия индивид. Най-често срещания вид такъв процес е екстра-сензорното възприятие, ЕСВ. Парапсихолозите разпознават няколко типа екстрасензорни перцепции: телепатия, ясновидство, прекогниция и ретрокогниция. Към тези можем също така да причислим и преживяванията вън-от-тялото, преживяването на трансперсоналното Аз или свидетелството, пиковите преживявания и други. Всички тези събития са обединени от едно общо нещо - разширяването на "Аз/не-Аз" границата отвъд кожната граница на организма. Въпреки че трансперсоналните преживявания приличат на единното съзнание, двете не трябвада бъдат обърквани. В единното съзнание личността се идентифицира с Цялото, с абсолютно всичко, докато в трансперсоналните преживявания личността не достига до идентификация с Цялото, а (перцепцията) се простира само отвъд кожната граница. Личността не се идентифицира с Всичко, но в същото време не е и прикована само до организма. Каквото и да е мнението ви за трансперсоналните преживявания (ще дискутираме много от тях по-късно в тази книга), има неоспорими доказателства за съществуването на някои от тях. Основавайки се на това, можем спокойно да различим тези феномени като съставляващи още един основен тип разграничаващи себето линии.

Целта на това ни разискване на границите между "Себето" и "не-Себето" е подчертаване на съществуването не на едно, а на многообразие от различни нива на идентификация, предоставени на разположение на индивида в процеса на личностна идентификация. Тези нива на идентичност не са теоритични постулати, а лесно наблюдаеми реалности, които можете да проверите сами за себе си. По отношение на тези различни нива, този познат и в същото време криещ много изненади феномен - съзнанието, би могъл да бъде представен като подобен на спектър, на цветна дъга, съставена от различните нива на личностна идентичност. Ние вече отбелязахме на кратко пет различни класа или нива на идентичност. Въпреки че трябва да признаем съществуването на вариации и подразделения на тези нива, това са петте основни аспекта на човешкото съзнание.

Нека сега аранжираме тези основни нива в някакъв ред:

- ФИГУРА 1 -

Наподобяващият спектър аранжимент, представен на фигура 1, показва границата "Аз/не-Аз" (пресичаща графиката по диагонал) и дискутираните основни нива на идентичност. Всяко едно от различните нива е резултат от различните "места", където хората могат да нарисуват тази граница. Забележете, че към края на спектъра, в областта, която натекохме "трансперсонална", граничната линия става прекъсната (фиг.1) и напълно изчезва на нивото на единно съзнание - на това ниво себето и не-себето се сливат в "едно хармонично цяло".

Очевидно е, че всяко успешно дефинирано ниво на спектъра представлява един вид ограничение, стеснение на идеята на индивида за собственото му Аз; на отговорът му на въпроса "Кой съм аз?". В основата на спектъра човек усеща единството си с вселената; усеща, че неговото истинско "Аз" не е просто един организъм, а цялото създание. На следващото ниво от спектъра (движейки се "нагоре" по спектъра), индивидът не се чувства едно с Цялото, а по-скоро осъзнава единството на целия си организъм. Неговото чувство на идентичност се е стеснило от вселената като цяло до един фасет, една част от вселената - неговият собствен организъм. На следващото ниво идентичността на личността бива стеснена още веднъж - тук индивида дефинира себе си посредством активното си съзнание, мисленето или егото си, което представлява само един фасет от целия му организъм. На последното (най-плитко) ниво на спектъра, той ограничава идентичността си до частите от мисълта, егото си и така алиенира, подтисква изтласква "сянката" си (нежеланите аспекти на своята psyche) той се идентифицира само с една част от своята psyche - нарекохме този стадий "персона".

И така, от вселената до фасет от вселената - "организъм"; от организма до фасет от организма - "его"; от его до фасет от егото, което нарекохме "персона" - това са някои от основните разграничаващи линии в спектъра на съзнанието. С всеки успех на дадено ниво, повече и повече аспекти от вселената започват да изглеждат външни за човешкото "Аз". Така, на нивото на тоталния организъм околната среда е поставена отвън себеразграничителната линия, т.е. разглеждана е като външна, чужда, не-Аз. На нивото на пресоната не само околната среда е оставена отвън, но вече самото тяло и аспекти от собствената psyche изглеждат външни и чужди за "Аз"-а.

Различните нива от спектъра репрезентират не само различията в себеидентичността (колкото и важно да е това), но и различията характеристиките, директно свързани с процеса на себеидентификация. Нека вземем за пример "Аз-конфликта". Очевидно е, изхождайки от различните нива на Аз-а, съществуват и различни нива на "Аз-конфликт". Причината за това е, че на различните нива на спектъра, разграничаващата линия на личностното Аз е полагана по различен начин. Но както всеки експерт във военното дело би ви посочил, всяка гранична линия е потенциална линия на сражение - граничната линия маркира територията между два противостоящи и потенциално воюващи един срещу друг лагери. Така, личност на ниво "тотален организъм" намира своят враг в околната среда, която изглежда чужда, външна и е често определяна като заплашителна за живота и благополучието и. Но човек на ниво "его" намира за враждебна и чужда не само същата тази територия на околната среда, но и територията на собственото си тяло, като следствие от което и природата на кохфликтите и разстройствата на това ниво е съвсем различна. С изместването на себеразграничителната линия личността измества и "бойната" линия на конфликтите и личностните си войни. В последния случай, дори и нейното тяло е преминало на страната на врага.

Тази "бойна линия" става болезнено видима на ниво персона - тук индивидът рисува граница между части на собственото си "Аз" и така битката, конфликтът се води между индивида като персона и обкръжението и - околната среда, тялото и и нежеланите, отхвърляни аспекти от нейното собствено съзнание.

С полагането на тези граници на "душата" си, индивида в изключителна степен дефинира и битките, конфликтите, в които тя ще бъде "въвлечена". Именно границите на личностна идентификация маркират аспектите, които ще бъдат определени като "не-Аз" (враждебни). На всяко ниво от спектъра личността алиенира и определя като "чужди" различни аспекти от обкръжаващия я свят; всяко ниво разглежда и утвърждава различни процеси във вселената като външни, чужди, непознати. И както Фройд е отбелязал, че всекли непознат ни се струва враг, така и всяко ниво е потенциално въвлечено в различни конфликти, с различни врагове. Нека запомним, че всяка гранична линия е също така и линия на конфликт, на битка с враг, който е различен на различните нива (на съзнание). На психологически жаргон различни "симптоми" произтичат от различни нива.

Фактът, че различните нива на спектъра притежават различни характеристики, симптоми и потенциали извежда и едно от най-интересните съждения на този модел. В днешно време сме свидетели на значително завишен интерес към всякакви школи и техники, имащи отношение към различни аспекти на изследването на съзнанието. Хората са силно привлечени от психотерапия, Анализ на Юнг, мистицизъм, Психосинтез, Дзен, Транзакционен Анализ, Ролфинг, Хиндуизъм, Биоенергетика, психоанализа, йога и Гещалт. Общото между всички тези школи е, че по един или друг начин те се опитват да инфликтират(внесат) промени в човешкото съзнание. И тук е мястото, където подобията свършват.

Откровено и открито заинтригованият от натрупване на повече знание за себе си индивид в днешно време среща едно нескончаемо и заслепяващо-объркващо многообразие от психологически и религиозни школи, (готови да му окажат "помощ" в "правилния" му избор) в следствие на което индивида не знае нито откъде да започне, нито - в крайна сметка, на кого да вярва. Дори и ако старателно изучава всички тези основни психологически и религиозни школи, неминуемо ще достигне до момента на пълното обуркване, защото тези школи, разглеждани като цяло, определено влизат в противоречие една с друга. Например, в Дзен Будизма на човек е казано да забрави, прехвърли, заживее отвъд егото си, а в психоанализата на човек бива помагано да затвърди, укрепи и "окопае" егото си. Кое е правилното? Това е сериозен проблем от нашата действителност - както за лаика, така и за професионалният терапевт. Толкова много различаващи се и влизащи в конфликт една с друга школи, всички имащи една единствена цел - човека. А наистина ли е така?

Имам в предвид, смятате ли че всички те фокусират вниманието си върху едно и също ниво на човешкото съзнание? Или по-скоро тези различни подходи са всъщност подходи към различните нива на човешкото "Аз"? Не е ли възможно тези различни подходи не да си противоречат, а да рефлектират различията в множеството нива на спектъра на съзнанието? И не може ли да повярваме, че всички тези подходи са повече или по-малко верни, когато са разглеждани прилежащо на съответстващото им ниво от спектъра?

Ако истинноста на това наше предположение е верно, това определено би ни позволило да въведем един пълен прорядък в това иначе влудяващо комплексно поле. В такъв случай, всички тези различни школи - психологически и религиозни, не само не си противоречат в подходите си към индивида и проблемите му, а напротив, те се допълват като всяка покрива различни нива на личностното съзнание на индивида. С осъзнаването на това, обширното поле на психологията и религията се свежда до пет или шест лесно обозрими, податливи (на интегрирано изучаване) групи и става очевидно, че всяка от тези групи охарактеризира предимно една от ивиците на спектъра на съзнанието.

Нека представим няколко кратки, обобщаващи примера. Целта на психоанализата и повечето форми на конвенционална психотерапия е да заличи, излекува радикалното разделение между съзнаваните и несъзнавани аспекти на нашата psyche, за да съумее личността да осъществи здрав, пълен контакт с "цялото си съзнание". Целта на тези терапии е обединението на "персоната" със нейната "сянка" и така да се достигне до утвърждаването на здраво и силно его, което можем да твърдим, че е един акуратен и приемлив образ на личността (на ниво персона). С други думи, тези терапии са ориентирани към съответните им нива ( в случая Его-нивото) и помагат на индивида да установи, идентифицира себе си на съответното ниво (в случая - здраво его).

По-нататък, при т.нар. хуманистични терапии, целта вече е друга - да се излекува, заличи разделението между самото его и тялото - обединението на psyche и soma, което всъщност представлява цялостния организъм (тоталният организъм). Ето защо, хуманистичната психология, наричана Третата Сила (като първата и втората са, съответно психоанализата и бихейвиоризма), е позната като движение на човешкият потенциал. В разширяването на човешката идентичност от мисъл, его до организъм-като-цяло, обширните потенциали на тоталният организъм биват предоставени на разположение на личността.

Още по-дълбоко ще намерим дисциплини като Дзен Будизъм и Веданта Хиндуизъм, чиито цели са вече да излекуват разделението между тоталният организъм и околната среда, като при това разкриват една върхова идентичност - едно с цялата вселена. С други думи, те целят постигането на нивото на единно съзнание. Но нека не забравяме, че именно между нивата на тотален организъм и единно съзнание се намират тези трансперсонални сектори от спектъра. Терапиите, адресиращи това ниво изследват подробно тези процеси в индивида, наричани тук "супер-индивидуални", "колективни" или "трансперсонални". Някои от тях дори различават "трансперсонално Аз" и въпреки че това трансперсонално Аз не е идентично с Цялото, то определено прехвърля границите на индивидуалния (тотален) организъм. Измежду терапиите, работещи на това ниво са Психосинтез, Анализът на Юнг, различни начални йога-практики, методът на Трансцедентална Медитация и т.н.

- ФИГУРА 2 -

Въпреки че всичко това представлява един доста опростен модел на нещата, все пак подчертава основният факт, че различните главни школи в психотерапията и религията просто адресират (се отнасят към) различни основни нива от спектъра. Някои от тези съотношения са показани на фигура 2, където главните "терапевтични" школи са разположени отстрани, срещу съответното ниво от спектъра, към което те имат отношение. Чувствам необходимост да отбележа, че, както във всеки спектър, тези нива не са рязко разграничени едно от друго, а се преливат. Същото важи и при съотнасянето на тези нива към прилежащите им терапевтични школи - резки, абсолютни разграничения не съществуват. Още повече, когато "класифицирам" терапия на базата на нивото от спектъра, към която тя има отношение, вземам в предвид най-дулбокото ниво, което тя (имплицитно или експлицитно) признава за съществуващо. Общо казано, ще намерие за достоверен факта, че всяка една терапия на определено ниво ще признае и приеме потенциалното съществуване на всички други нива, разположени нагоре от нея (по спектъра), но ще отрече категорично съществуването (и адекватността) на всички тези под нея.

В процеса на запознаването си със спектъра - различните му нива, потенциали и проблеми, човек (лаик или терапевт) би могъл в по-голяма степен успешно да се ориентира (или да ориентира клиента си) в избрания от него път на себеизрастване и личностен растеж. Той би могъл да разпознае с по-голяма точност от кои нива са породени настоящите му проблеми или конфликти и, съответно, да пристъпи към прилагането на съответстващия (на даденото ниво) "терапевтичен" процес. Личноста, също така, е свободна в избора си с кои нива тя би желала да осъществи контакт и, съответно, с процедурите, които биха подпомогнали в най-голяма степен този и растеж.

Фундаментално погледнато, растеж означава уголемяване, разширяване на хоризонтите на индивида; растежът на границите му - навън, в перспектива и навътр, в дълбочина. Това е всъщност и основната дефиниция за слизането надолу, в дълбочина на спектъра на съзнанието. (Или изкачването по него - зависи от какъв ъгъл го гледате; в тази книга ще използвам "слизането надолу, в дълбочина, в съответствие с фигура 1). Когато човек се спуска едно ниво надолу, в дълбочина по спектъра, той практически разширява своята територия; преначертава "картата" на душата си. Растежа е трансформация, включване на нови зони, прекартографиране; признаване и последващото го обогатяване на все по-дълбоки и включващи повече елементи аспекти на собственото ни, личностно "Аз".

В следващите три глави ще изследваме някои от елементите на тази пълна мистерия, наречена единно съзнание; ще се постарая да ви въведа в усещането на единното съзнание; ще гранича с него; ще се прокрадвам бавно към него, само и само за да дам възможност то да се прокрадне и ни изненада в гръб... Ще се постарая да ви дам примери за това усещане на единно съзнание - това изследване ще ни "екипира" с много от необходимите средства, необходими ни за да разберем това, което днес е наричано "трансперсонална психология", "не-етика" или "изследване на съзнанието". Ще изследваме светът, какъвто е - без ограничения и граници; сегашният момент, такъв, какъвто е - без границите на минало и бъдеще; личностното съзнание, такова каквото е - без лимитациите на вън и вътре.

След това ще посветим една глава на разясняването на процеса на растеж на всички други нива от спектъра - нивата на тотален (цял) организъм, нивото на егото и това на персоната. Тогава, с това основно разбиране зад гърба ни, ще продължим спускането си в дълбочина на спектъра на съзнанието: ще предложа експериментални примери за индивидуална експлорация на различните нива и основните им, кореспондиращи "терапии" и накрая ще завърша с нивото на единно съзнание. Това е най-подходящия край, защото (както ще се убедим) това е единственото ниво, което винаги е било неразделна част от нас.


____________
ПРЕДИШНАТА ЧАСТ
Следва ЧАСТ ВТОРА