автор: Deida

Замислен поглед
Петнисто синьо в ирисите
Очи като мъниста – бистри. Остри
И гледат все навътре –
към въпросите
И почват все на чисто
Не мислят много
Но видът им е убийствен
Разплискват се в лъчисти локви –
плачат
Разсипват брегове
Разместват мисли
Създават светове
И като боговете –
пишат и орисват
Очите им внимание изискват
Те тласкат соковете земни в небесата
Изтискват чудесата от Земята
Пищят безпомощно
Сега прощават
Защо обаче нищо не забравят
Защо отиват толкова далече
Не пречат никому
Но са потиснати
Отвличат ги –
обречени са
Завлечени са в дъното на края
Не помнят кой е вечен
Аз не зная
Отречени от млечното начало
Изчезват в личната измамна цялост
Не са облечени –
магията се свлича в себе си
Потича кръв и мляко
Престава действието
Тълпите се пресичат
За малко
Всичко гасне.
Преплита се
Изстива
Всичко е ужасно
Умират свещите
Духът ги следва – мирно и послушно
Горещо е
И душно
Една душа завинаги заспива
Изстнали отломки от живот
Шега ли е това?
Порутен свод
Оглозки от гуляй
Изцапан жертвеник
Безумен край
Забравен клетник
Лумпен
Твар
Намесата – напразна и ненужна
Намесата е много неуместна
Дали е честно?
Пиесата е чужда
От нас – завесата