автор: drowzee

В Двореца на мечтите
Широко отворени очи или прозорци.
Пропити от любовни нощи
тежки завеси.
Изплакани сълзи в прашни бутилки,
с етикети или без,
от всякакви години,
поднасяни като охладено шардоне
по залез в Градината на розите.
Гордостта, спяща дълбоко
и сякаш завинаги,
под студената сянка на чадъри
изплетени от неизживяни мигове,
необезпокоявана и не търсена
обезвременена.

В Двореца на мечтите
Погребани бяха пияни пориви,
в ковчези от нисши страсти
под тонове пръст от безсмъртни надежди
непрекопавани.
Нежността, понесена във въздуха
като полъх отнасяше прахтта на страх
и несигурност,
полепнала по нечия
стара дреха износена в спомени.

В Двореца на мечтите
Любовта беше господарка,
и винаги будна гореше,
разпиляна във всеки по много.
Понякога само за миг почиваща
в очите на нечие дете
новородено,
или за миг поседнала
до Гордостта – тази заспалата,
тя си спомняше,
че някога беше мечтала...

В Двореца на мечтите
всички бяха забравили да мечтаят...