Сам
Отново
Затрупан под синкаво-оловен пласт
мъртвешка тишина
Скимтят очите ти- разблудни езера,
почернели от необозрима самота
Сам
Отново
Изкоренена ненавист
прокарва кървав език
по безкръвното тяло
О, каква гавра с плътта,
тленната, омайна плът,
която бих целувала до смърт
Унесени устни
изсмукват отровата,
утаена в мен,
упоено усмихват се
и с жар се обагрят
в наглите цветове
на обезчестена звезда
Сам
Отново
Божествено сам
Бълнуващ ангел,
молещ се на ложето на порочността,
докато любовта стене задъхано:
" Обичам те, ела! "