автор: milenixloerdi

"Вие не сте обекти там някъде отвън, вие не сте чувства, вие не сте мисли - именно поради факта, че сте способни да осъзнаете съществуването на всички тези неща, вие не сте тях. Кой или какво сте вие тогава?"


Наблюдаваме съзнанието като постоянстващо през процесите на събуждане, сънуване и дъбок сън. Свидетели сме през цялото време, включително и в този настоящ съзнателен момент. И така, ще се опитам да ви въведа в, покажа това състояние на съзнание чрез една практика, известна като "pointing out инструкции". Няма да се опитвам да ви въвеждам в различно състояние на съзнанието, или в извисено, неестествено такова. Просто ще ви посоча нещо, което вече се случва, сега, във вашето обикновено, естествено състояние (на съзнанието).

Нека започнем с простото усещане на света около нас. Погледнете навън към небето и релаксирайте мозъка си; оставете мисълта ви да се смеси, да се зарее в небето. Забележете, че това не изисква някакво особено усилие. Вашето настоящо съзнание, сляло се с тези летящи облаци, е много просто, много лесно достижимо и спонтанно. Същото важи за тези дървета, и онези птици и онези скали. Много е лесно да станете свидетел на тези неща.

Погледнете сега към усещанията на тялото ви. Можете да осъзнаете всичко, което тялото ви чувства в този момент - може би натиска на стола, на който седите, може би топлина в стомаха или напрежение във врата. Дори и ако чувствата са на стягане и напрежение, вие все пак ги усещате. Тези чувства идват от вашето настоящо съзнание и този процес на осъзнаване е прост, лесно достижим и спонтанен. Вие просто ставате свидетел на тези неща - без никакво усилие.

Обърнете внимание на мислите, идващи в мозъка ви. Може да забележите различни образи, символи, концепти, желания, надежди и страхове - всички те много спонтанно идват във вашето съзнание. Те идват, остават за мало и отминават. Тези мисли и чувства идват в настоящото ви съзнание по много лесен, спонтанен начин - без никакво усилие. Вие просто им ставате свидетел.

И така, забележете: можете да видите тези летящи облаци, защото не сте тях, а им сте техни свидетели. Можете да чувствате тези телесни чувства, защото не сте самите чувства, а сте им свидетели. Идентифицирате летящите мисли, защото не сте самите мисли, а сте техни свидетели. Спонтанно и естествено, без никакво усилие, всички тези неща идват, едно по едно, във вашето настоящо съзнание.

И тогава кой сте вие? Вие не сте обекти там някъде отвън, вие не сте чувства, вие не сте мисли; след като сте способни без никакво усилие да осъзнаете съществуването на всички тези неща, вие не сте тях. Кой или какво сте вие тогава?

Кажете си го по този начин: Аз имам чувства, но аз не съм тези чувства. Кой съм аз? Аз имам мисли, но аз не съм тези мисли. Кой съм аз? Аз имам желания, но не съм тези желания. Кой съм аз?

И така, върнете се обратно към източника на вашето усещане, обратно към Свидетеля и си почивайте в Свидетеля. Аз не съм обект, нито чувства, нито желания, нито мисли.

Но тук хората обикновено правят една голяма грешка. Те си мислят, че ако си почиват в Свидетеля, те ще видят или усетят нещо наистина хубаво, специално. Но няма да видите нищо. Ако видите нещо, то ще е просто друг обект, или чувство, усещане, образ - всички те са просто обекти; всички те са това, което вие не сте.

Не - докато си почивате в ролята на Свидететел - "Аз не съм обекти", "Аз не съм чувства", "Аз не съм мисли", всичко, което ще усетие е едно усещане на свобода, на освобождение, на отделяне - освобождение от ужасните ограничения на идентификацията с тези малки, невзрачни, крайни обекти - вашето малко тяло, мозък, его - обекти, които могат да бъдат видени, и затова не са истинският Виждащ, живият Свидетел, който всъщност сте вие.

И така, няма да видите нищо конкретно. Каквото и да идва, не го отхвърляйте: облаци, минаващи в небето; чувства, минаващи през тялото ви; мисли, минаващи през главата ви - без никакви проблеми, вие им ставате свидетели. Те спонтанно, лесно, без усилие нахлуват от настоящото ви съзнание. Това свидетелстващо съзнание не е нещо, което е специфично и можете да видите. То е просто широко, голямо обкръжаващо чувство на свобода - или пълна празнота, и от тази чиста празнота, която сте вие, целият познат свят нахлува. Вие сте тази свобода, отвореност, празнота - не малкичките неща, които идват от него.

Почивайки в тази празно, свободно, лесно, безусилно свидетелство, забележете, че облаците идват в огромното пространство на съзнанието ви. Облаците се издигат отвътре вас, така, че можете да ги опитате, вдишате, вие сте едно с облаците. Небето и съзнанието са станали едно и всички неща в небето прелитат свободно през вашето съзнание. Можете да целунете слънцето, да погълнете планината - те са толкова близо. Дзен казва: "Погълнете Тихия океан на един дъх". И какво е по лесно от това на света - когато вътре и отвън не са две неща, когато субект и обект не са вече двойка, когато виждащият и вижданото са Един Вкус. Виждате ли?

-------------------------------------------------
Материалът в тази колона е взет от:

One Taste: The Journals of Ken Wilber, from Shambhala Publications Inc., Boston. Copyright Ken Wilber, 1998.

превод: Христо Здравков