Ако бих обичала, бих казала на Съдбата:
”Спри стъпките си, защото аз минавам!”
Когато разбрах, че си тръгваш
очите ми обляха се в тъга
сама не знаех и защо от тях
потичаше горчивата сълза.
По странен начин се завърна,
разтвори се във моята душа,
уверено след теб ме дръпна,
не можех да не искам и да спра.
За първи път не се съмнявах,
страха разрязах със кама,
живот в моя прероди се,
разпали се и запламтя.
Навлезе смело в света ми,
с красив подарък ме дари -
миг, от който жадно пием,
запълвайки го с чудеса.