в памет на Кърт Кобейн
Спрял е часовникът своя бяг
и немеят очите ти- живите
Така и светът не разбра
колко обичаш мелодията на струните
Така и ти не разбра
колко мъка оставяш след себе си
Безсмислени са думите ми сега,
ти беше малко на тази земя
Надвисна мълчание над твойта душа,
изстрел зловещо отекна в нощта
За последен път проплакаха струните в теб
и потънаха в нищото