Гърбът на бялото е тъпан -
тъй тътнещ прилив: за пристъпяне
(внезапен, ала молен, чакан),
за празник и за зев във мрака
мистичен (мощ и мръст -
на сухо, в шепа пръст),
и прозир в екот сляп
(за гладен - къшей хляб)
на пищен славослов...
Гърбът на бялото е зов.