автор: lorsa

Ако ме погледнеш във очите-
в най-тъмното, наситено кафяво,
по ръбовете на зениците ми скрито,
ще ме прочетеш.
И ще забравиш

как заспивал си в коси на други,
когато слънцето из моите е блестяло.
Или как хапал си кървящи устни
когато покрай теб съм преминавала...

Видях те.
На прозореца мълчеше,
а с теб мълчеше блеснал булевардът.
И ако без мен завършен беше,
тази вечер бе нецял.
Видях го.

Заболя ме-сякаш е хронично
(както всеки път щом името ти чуя.)
Благодаря ти, че си ме обичал,
но обичането значи ли сбогуване?...

Не почуква на вратата трети шанс.
Аз го пропилях. А ти уби го.
Разкаляхме пътеката след нас-
Е, какво? Не всичко свършва със:
"Горчиво!"

Тръгвам си с нощта ти.
Безразлична.
(А ти се скриваш в мисълта-вертеп!...)
Но ако бе се вгледал във очите ми
разбрал би ИСТИНАТА-

няма МЕН след теб.